Българи в Гърция

Българи в Гърция
Общ брой	180 000 – 250 000 българи в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8] 75 000 българи емигранти [9] 35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
По места	Костур, Лерин, Воден Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун Ксанти, Гюмюрджина Атина
Език	български, гръцки
Религия	християни (православни), компактна общност от мюсюлмани.
Сродни групи	Индо-европейци Славяни Южни славяни
Българи в Гърция в Общомедия

Част от серията статии за
Българите
Българска култура
Литература Музика Изкуство Кино Имена Кухня Хора Носии Спорт
По региони и страни (вкл. диаспората)
Северна Македония Сърбия Румъния САЩ Унгария Гърция Източна Тракия Малоазийски българи Банатски българи Бесарабски българи Карашовени Българи-мюсюлмани (Помаци) Горани Гагаузи
Религия
Православие Ислям Католицизъм Протестантство
Диалекти на българския език
източни (рупски) западни (торлашки, шопски, македонски) банатски
История Владетели
п б р

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0,7% от населението.^[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен – с македонско национално самосъзнание.

Разположение

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални.^{[1][12][13][14][15][16][17][18]} В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2000 души в окръг Еврос).^[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

История

През VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макeдония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.^[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов – Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние.^[22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко“-гръцки гръцко-„помашки“ речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация).^[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани – официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

Организации

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има следните организации на българите – 7 дружества, 11 учебни заведения, 2 църковни общини и 4 печатни медии.^[24]

	Вид	Адрес	Седалище или местонахождение	Година на основаване	Година на закриване	Уебсайт или блог
Българо–гръцко дружество за приятелство[24]	дружество		Атина	1999
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24]	дружество	Solonos 112	Атина	2010
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24]	дружество	ул. „Аверов“ № 11	Атина
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24]	дружество	ул. „Канакари“ 136	Патра	2009		sbpkhanasparuh^[неработеща препратка]
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24]	дружество		Дедеагач	2011
Културно–просветно дружество „Будители“[24]	дружество		Атина	2009
Сдружение на българите на остров Крит[24]	дружество	ул.EOK №24	Ираклио,Крит	2015		bac.gr
Българско неделно училище „Райна Княгиня“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]	учебно заведение	ул. ЕОК №24	Ираклио, Крит	2017		bac.gr
Българско неделно училище „Дора Габе“ към „Сдружение на българите на остров Крит“ [24]	учебно заведение	ул. Йониас №11	Ханя, Крит	2017		bac.gr
Българско неделно училище „Анастасия Димитрова“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]	учебно заведение	ул. Микрасиатон №8	Ретимно, Крит	2017		bac.gr
Българско неделно училище „Гина Кунева“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]	учебно заведение	ул. Оплархигос Лакарда №18	Йерапетра, Крит	2017		bac.gr
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[24]	учебно заведение	Plateia Aigyptou 1B	Атина	2004
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24]	учебно заведение	Plateia Ipodromiu 7	Солун	2008
Българско неделно училище „Васил Левски“[24]	учебно заведение		Дедеагач	2013
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24]	учебно заведение	ул. „Аверов“ № 11	Атина	2009		schoolbg.eu
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24]	учебно заведение		село Герани (окръг Ханя)
Българско неделно училище „Захари Стоянов“[24]	учебно заведение	ул. „Коринту“ № 313 – 315	Патра	2011
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24]	църковна община	13561 Papaflesa Str. N:35	Атина	2008
Зографски манастир[24]	църковна община		Света гора	919
Вестник „България днес“[24]	печатна медия		Атина
Вестник „Български глас“[24]	печатна медия	Pondou 26	Атина	1998		bgglas.com Архив на оригинала от 2017-05-16 в Wayback Machine.
Вестник „Български новини“[24]	печатна медия	Pandoras 1	Атина	1999		newsbg.eu
Вестник „Контакти“[24]	печатна медия	ул. „Аг. Константину“ 4	Атина	2000

Вижте също

• Население на Гърция
• Българи в Европа
• Славяните в Гърция

Бележки

1. www.ethnologue.com
2. GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009 
3. www.britannica.com
4. UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010 
5. Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
6. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
7. abstract from page 125
8. 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
9. www.hri.org
10. ww.hri.org
11. ww.hri.org
12. GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009 
13. www.britannica.com
14. UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010 
15. Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
16. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
17. abstract from page 125
18. 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
19. www.hri.org
20. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
21. Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4
22. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
23. Проф. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК“ В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
24. Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 20 ноември 2018.