Българи в Косово

Българи в Косово
Общ брой	Оценки: 15 000 – 150 000
Подгорие, Призрен, Раховец	~
Говорими езици	български, нашински, сръбски, албански
Вероизповедания	предимно ислям, една част православие

Основни райони с българско население днес – Гора, Жупа, Подгорие, Призрен, Раховец.

Карта на която се виждат районите в Косово (вляво), където са разпространени призренско-тимошките говори на българския език.

Землище на субетническите групи от български произход в Косово.

Българите в Косово са етническа група, която представлява значителна част от населението на страната. Съставена е от няколко субетнически групи – горани, жупци, торлаци. По официални оценки българите в районите на Гора и Жупа са 15 000 души.^[1] Според оценки на българите, в които се твърди че са асимилирани към различни етноси (вкл. македонци, сърби и албанци), техния общ брой е между 125 000 – 150 000 души.^[2][3]

Етническо землище

Хора с български произход представляват значителна част от населението на общините Драгаш (Шар), Щръбце и Призрен. Компактна българска общност има в община Ораховац. В община Драгаш има 19 села, предимно горани.^[4]

Организации

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Косово има 3 организации на българите – 2 дружества и 1 младежка организация.^[5]

Дружества

• Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ със седалище в село Долно Любине. Създадено е през 2004 г. Развива културна дейност и се стреми да възражда и съхранява българската идентичност.^[5]

• Обединени българи в Косово e неправителствена организация със седалище в село Горни Кръстец.^[5] На 30 май 2018 г. около 500 българи от организацията внасят подписка за признаването на българската национална общност в Косово.^[6] Документът е официално представен на местните власти с искането да се вземе решение дали българската общност да бъде добавена сред останалите официално признати общности в страната. С което официалният статут би дал права като право на медии, на обучение на собствен език, политическо представителство в парламента, включително в съответните държавни органи.^[7]

Младежки организации

• Културно-просветно-образователно дружество „Български младежки съюз Гора“ със седалище в град Призрен. Създадено е на 15 декември 2005 г., преименува се на 27 март 2006 г. за да се изтъкне българската си принадлежност.^[5]

Галерия

• 
  Села населени предимно с горани в Косово и Албания.

Вижте също

• Българи в Европа

Източници

1. „Българите в Сърбия и Косово искат държавата да се сети за тях“ // frognews.bg, 30 март 2008. Посетен на 29 юли 2018.
2. Българите в Косово // bulgarnation.com. Посетен на 29 юли 2018.
3. „Книга за забравените българи в Косово и Албания“ // borbabg.com, 18 ноември 2009. Посетен на 29 юли 2018.^{[неработеща препратка]}
4. „Българското население в Косово – справка на Държавната агенция за българите в чужбина“ // Информационна агенция „Фокус“, 19 февруари 2008. Посетен на 29 юли 2018.
5. Организации на българите в Косово според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 29 юли 2018.
6. „Петиция за признаване на българската национална общност в Косово е предадена на Събрание на Косово“ // obgk.org, 25 май 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
7. „Българите в Косово поискаха официалното им признаване за малцинство“ // dnevnik.bg, 30 май 2018. Посетен на 29 юли 2018.

Външни препратки

• „Българите в Косово“, тема в предаването „Прокудени от бащин край“ по телевизия СКАТ. Гост е д-р Антон Панчев – политолог (6 февруари 2018 г.) в YouTube