Българи във Франция Bulgares en France |
Етнически българи родени във Франция. |
Общ брой | 20 000 – 30 000 |
---|
Говорими езици | български, френски |
---|
Вероизповедания | Християнство |
---|
Българите във Франция са около 30 000 души.
История
Смята се, че отделни групи българи се заселват в територията на съвременна Франция в периода на Великото преселение на народите (5 – 6 век).[1] През 12 – 13 век във Франция пристигат български еретици, разпространявайки идеите на богомилството, което дава голяма част от богословската основа на катарството. Катарите или албигойците са известни още като бурги, което показва българския произход на течението.[2]
Едва в средата на 19 век се засилват контактите между Франция и българските земи. Франция е притегателен център за български студенти в чужбина още преди Освобождението на България през 1878 г. Българският общественик Никола Пиколо прекарва годините от 1840 г. до смъртта си през 1865 г. в Париж. Петър Берон, друг български просветител, също живее в Париж през 50-те и 60-те години на XIX век.[1]
След 1879 г. Франция е предпочитано място за българите които следват висше образование в чужбина, предимно в областта на фармацията и медицината. През 1926 – 1927 г. например от 1247 български студенти в чужбина, 537 са във Франция (172 от тях следват медицина). Германия заема мястото на Франция през 1930-те години по отношение на висшето образование.[1]
Въпреки голямото разстояние между Франция и Балканите има сведения за български градинари около Мец още през 1870 г. Градинарите са водещата сила на българската икономическа емиграция. През 1930 г. във Франция има 326 български градинари. Смята се, че през 1945 г. цялата българска общност във Франция наброява около 1000 – 2000 души.[1]
Историкът Йордан Колев изчислява броя на постоянно живеещите българи във Франция към 2000 г. на 9500 души. Според същия учен друга група от над 20 000 българи временно пребивават, учат и работят във Франция.[1]
Организации
В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че във Франция има 34 действащи организации на българите – 14 дружества, 1 печатна медия, 2 електронни медии, 2 културни формации, 7 учебни заведения, 3 църковни общини, 2 фолклорни състава и 2 младежки организации.[3]
Вижте също
Източници
Външни препратки