Атаго (тежък крайцер, 1930)

„Атаго“ 愛宕
Тежкият крайцер „Атаго“, 1933 г.
Флаг	Япония
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Такао“
Производител	Арсенал на флота, Куре, Япония.
Служба
Заложен	28 април 1927 г.
Спуснат на вода	16 юни 1930 г.
Влиза в строй	30 март 1932 г.
Потънал	потопен на 23 октомври 1944 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	11 350 t (стандартна); 15 186 t (пълна)[1] След модернизацията: 15 875 t (пълна)[2]
Дължина	201,7 m 203,8 m (след модернизацията)
Дължина между перпендикулярите	192,5 m (след модернизацията)
Дължина по водолинията	201,7 m (след модернизацията)
Ширина	19,0 m 20,7 m (след модернизацията)
Газене	6,53 m 6,32 m (след модернизацията)
Броня	пояс: 102 mm; палуба: 32 – 35 mm; кули ГК: 25 mm; бойна рубка: 10 – 16 mm; противоторпедна преграда: 58 mm
Задвижване	4 парни турбини Kampon; 12 водотръбни котли Kampon
Мощност	130 000 к.с. (95,6 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	35,5 възела (65,7 km/h)
Далечина на плаване	7000 морски мили при 14 възела ход (ефективна, първоначално); Запас гориво: 2570 t нефт
Екипаж	727 души първоначално; 835 след модернизацията; до 1100 към края на войната
Кръстен в чест на	планината Атаго в префектура Киото
Въоръжение
Артилерия	5x2 203 mm;
Зенитна артилерия	4x1 120 mm; 2x1 40 mm; 2x1 7,7 mm картечници След модернизацията: 4x2 127 mm; 4x2 25 mm (до 66 към края на войната); 2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Торпедно въоръжение	4x2 610 mm ТА Тип 89 (24 торпеда Тип 90) След модернизацията: 4x4 610 mm ТА Тип 92; (24 торпеда Тип 93)
Самолети	2 катапултa; до 3 хидроплана
„Атаго“ в Общомедия

Атаго (на японски: 愛宕) е тежък крайцер^{[Коментари 1]} на Императорските ВМС на Япония. Първият влязъл в строй представител на типа „Такао“. Носи името „Атаго“ в чест на планината, на която се намира едноименния шинтоистки храм Атаго в префектура Киото.

Построен е в Куре в периода 1927 – 1932 г. Активно се използва в междувоенния период, в периода 1938 – 1939 г. преминава голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г. в състава на 4-та дивизия крайцери участва в превземането на Малая и Нидерландска Индия, бидейки флагман на адмирал Кондо. В последващата Гуадалканалска кампания крайцерът участва в сраженията при източните Соломонови острови, при островите Санта Крус, втория бой при Гуадалканал и при нейния край евакуация на японските войски. През 1944 г. „Атаго“ участва в сраженията при Марианските острови и в залива Лейте, ставайки първа жертва в последното: бидейки флагмански кораб на адмирал Курита, той е поразен от четири торпеда на американската подводна лодка „Дартер“ (USS Darter (SS-227))и се преобръща след 20 минути.

Строителство

„Атаго“ на ходовите изпитания.

Поръчката за строителство на третата двойка 10 000-тонни крайцери на стойност по 28,37 млн. йени е дадена в началото на 1927 г^[3]. На 23 юни крайцер №10 (втория в двойката) получава названието „Атаго“, в чест на планината в префектура Киото. Това име в ЯИФ се използва за трети път: по-рано то е носено от загиналата по време на Руско-японската война от канонерска лодка построена през 1889 г. и линеен крайцер от типа „Амаги“, разкомплектован на стапела според условията на Вашингтонския договор^[4].

На 28 април 1927 г. неговият корпус е заложен в дока на Морския арсенал в Куре (по-рано там са строени „Нагато“ и „Акаги“, а десетилетие по-късно там ще започне строителството на „Ямато“)^[3]. На вода крайцерът е спуснат на 16 юни 1930 г^[5].

Ходови изпитания

На ходовите изпитания от 13 февруари 1932 г. в залива Сукумо при водоизместимост от 12 214 тона и мощност на машините 135 001 к.с. „Атаго“ развива 35,2 възела, което е по-малко от контрактните 35,5^[6]. На 30 март същата година той е предаден на флота – първи в серията^[5].

История на службата

Довоенна

След влизането си в строй „Атаго“ заедно с еднотипните кораби е приписан към военноморската база в Йокосука^[7]. На 14 май 1932 г. крайцерът е посетен от премиер-министъра Цуйоши Инукай^{[Коментари 2][8]}. На 1 декември четирите кораба от типа „Такао“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот, заемайки мястото на извадените в резерва представители на типа „Миоко“^[9].

През април 1933 г. те съвместно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ участват в учения, включващи нощни стрелби на голяма дистанция с корекция на огъня с помощта на хидросамолети. Според резултатите от тях се изяснява голямото разсейване, което дават новите установки на главния калибър. След това в района на Камегакуби на „Атаго“ са проведени стрелби с даващи цветни петна снаряди, подтвърдили предходните резултати^[7].

От 29 юни до 5 юли 1933 г. 4-та дивизия заедно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ прави поход към Тайван. В периода юли – август тя плава в южните морета, а на 25 август участва в морския парад в Йокохама. От 2 декември до 2 февруари 1934 г. „Атаго“ преминава докуване с модернизация в Йокосука, при която са усъвършенствани приборите за управление на огъня на главния калибър и безжичната свръзка, а също е поставена СУАЗО тип 91^[7].

В периода февруари – април 1934 г. 4-та дивизия участва в ученията със стрелби при бреговете на остров Кюшу. В средата на септември тя заедно с 6-та дивизия („Аоба“, „Кинугаса“, „Фурутака“) посещава Рьоджюн, на 27-и Циндао, а на 5 октомври се връща в Сасебо. От 22 октомври до 30 декември „Атаго“ се намира на ремонт в Йокосука, при това е заменена с усъвършенствана рулевата машина^[7].

От 29 март до 4 април 1935 г. 4-та дивизия заедно с 6-та прави кратък поход към бреговете на Централен Китай. В периода август – септември тя участва в ежегодните маневри на флота при крайбрежието на остров Хоншу^[7], в състава на „синия“ флот. На 15 ноември всички 4 крайцера от типа „Такао“ са извадени в резерва и предадени на охранителния район на Йокосука. За кратък период, от 16 декември до 10 март 1936 г., „Атаго“ се намира в състава на 5-та дивизия („Миоко“, „Начи“, „Хагуро“), заменяйки намиращия се в ремонт след взрив в оръдейната кула „Ашигара“. При това крайцерът е флагман и на тази дивизия, и на целия Втори флот^[10].

След края на разследването на инцидента с Четвърти флот, на „Атаго“, от 14 юни до 31 юли 1936 г., в Йокосука са проведени работи по увеличаване на надлъжната здравина на корпуса, заключаващи се в нитоването на листове стомана тип „D“ с ширина 1,3 м и дебелина 16 мм от двете страни на кила, и листове от същия материал с ширина 1,2 м и дебелина 19 мм – към горната палуба^[10].

„Атаго“ на ходовите изпитания от 25 август 1939 г.

На 26 – 28 октомври на борда на „Атаго“, при прехода от Кобе за Етаджима със спирка в Куре и обратно, присъства самият император Хирохито, на 29-ти наблюдаващ морския парад в Кобе, в който участват всичките 4 кораба от типа „Такао“^[11]. След това крайцерът продължава да се намира в резерва, а от април 1938 до 20 октомври 1939 г. преминава в Йокосука голяма модернизация^[12]. В хода ѝ се модернизира системата за управление на огъня, преправят се мачтите и надстройките, поставят се нови були и система за бързо контранаводняване, свалени са ненадеждните индукционни турбини, строените торпедни апарати са заменени с четирицевни, картечниците тип „Рю“ – с две сдвоени 13,2-мм тип 93 и четири нови сдвоени зенитни автомата тип 96, катапултите тип №2 модел 3 – с тип №2 модел 5^[13]. При ходовите изпитания, в крайния етап на модернизацията, на 25 август 1939 г. около Татеяма, „Атаго“, при водоизместимост 14 835 тона и мощност на машините 133 000 к.с., развива 34,12 възела^[14]

След края на работите „Атаго“ заедно с „Такао“ се връщат в състава на 4-та дивизия. В края на март – началото на април 1940 г. двата кораба имат поход към крайбрежието на Южен Китай^[15]. От средата на февруари и до края на март 1941 г. „Атаго“ заедно с останалите три крайцера плава към китайските брегове и участва в ученията при остров Кюшу. На 17 – 26 април той докува в Йокосука. От 4 май до 30 юни „Атаго“, заедно с „Такао“, се намира в плаване в района на залива Овасе и градовете Бепу и Сукумо. От 4 август до 13 септември крайцерът прави поредния учебен поход в района на пролива Бунго, отбивайки се при това, на 6 август, в Сукумо, на 21-ви в Саеки и на 1 септември в Куре. На 15 – 22 септември в рамките на военните приготовления, „Атаго“ в Йокохама, отново преминава докуване^[16], а на 6 октомври става флагман на 4-та дивизия. Също тогава 13,2-мм картечници са заменени с 25-мм автомати^[17]. На 9 – 12 ноември крайцерът отива от Йокосука на остров Хашираджима. На 25 – 27 ноември „Атаго“ заедно с „Мая“ се връща в Йокосука, а на 28-ми към тях се присъединява „Такао“. На 29 ноември – 2 декември трите крайцера преминават от Саеки в Мако. При пристигането на „Атаго“ издига своя флаг командващия Втори флот вицеадмирал Нобутаке Кондо^[18].

По време на Втората световна война

След влизането на Япония във Втората световна война, на 7 декември 1941 г., „Атаго“ заедно с „Такао“, „Конго“ и „Харуна“ подсигурява далечното прикритие на Първи Малайски конвой. На 9 декември корабите на Кондо се насочват за прихващане на засеченото от подводната лодка „И-65“ съединение „Z“ (линкорите „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales (53)) и „Рипалс“ (HMS Repulse (34)), четири разрушителя), планирайки да дадат нощен бой. Операцията е отменена поради това, че 7-ма дивизия (крайцерите от типа „Могами“) не успява да открие противника, на следващия ден британската ескадра е разгромена от авиацията с брегово базиране. На 11 декември съединението на Кондо се връща в Камран^[19]. На 14 – 17 декември „Атаго“ заедно с другите кораби осъществява прикритието на Втори Малайски конвой. На 20 – 24 декември крайцерът излиза за оказване на поддръжка на десанта на войските в залива Лингаен на Лусон^[19].

Състав на въоръжението на крайцера „Атаго“ през годините
	април 1932[1]	октомври 1939[2]	април 1942[20]	август 1943[21]	декември 1943[22]	юли 1944[23]
Главен калибър	5 × 2 – 203,2-мм/50 тип 3 № 2
Универсална артилерия	4 × 1 – 120-мм/45 тип 3		4 × 2 – 127-мм/40 тип 89
Малокалибрена зенитна артилерия	2 × 1 40-мм/39 тип „Би“ 2 × 1 7,7-мм тип „Рю“	4 × 2 – 25-мм/60 тип 96, 2 × 2 13,2-мм тип 93	6 × 2 – 25-мм/60 тип 96	2 × 3, 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96	2 × 3, 6 × 2, 8 × 1 – 25-мм/60 тип 96	6 × 3, 6 × 2, 30 × 1 – 25-мм/60 тип 96
Торпедно въоръжение	4 × 2 – 610-мм ТА тип 89	4 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1
Катапулти	2 × тип №2 модел 3	2 × тип №2 модел 5

На 8 януари 1942 г. „Атаго“ отплава от Камран в състава на съединението на Кондо. Престоявайки от 11-ти до 14-ти в Мако, на 18-ти крайцерът пристига на островите Палау, където се намира до средата на февруари. На 18 – 21 февруари „Атаго“ преминава в Кендари, където се съединява с „Такао“ и „Мая“^[19]. На 25 февруари съединението на Кондо (трите крайцера от типа „Такао“ и разрушителите „Араши“ и „Новаки“) напуска Кендари и се насочва за Ява. На 2 март „Атаго“ съвместно с „Такао“ потопява стария американски разрушител „Пилсбери“ (погрешно разпознат като крайцер от типа „Омаха“), изстрелвайки по него 54 203-мм снаряда. Сутринта на 4 март той изиграва активна роля в потопяването от силите на Кондо на британските танкер „Френкол“, шлюпа „Яра“ и плавбазата „Енкин“. Вечерта на същия ден крайцерът пленява нидерландския съд „Дьоймар ван Твист“. В Кендари корабите на Кондо се връщат на 7 март^[24].

На 18 март „Атаго“ излиза в морето и на 17 април пристига в Йокосука, посещайвайки попътно Баликпапан, Макасар, Сингапур, Пенанг и Камран. На 18 април крайцерът, заедно с „Такао“, излиза за прихващане на американското оперативно съединение 16.2, което осъществява първата бомбардировка на Япония, но се връща на 22-ри без нищо. В Йокосука в период до 21 май „Атаго“ преминава ремонт и докуване, получивайки при това новите зенитни оръдия Тип 89^[8][20].

На 24 – 25 май крайцерът преминава от Йокосука за остров Хашираджима. На 29 май „Атаго“ заедно с главните сили излиза за поддръжка на десанта на Мидуей, но след отмяната на операция „MI“ се връща в базата на 14 юни^[25].

Плаващите в килватерна колона след „Атаго“ „Такао“ и „Киришима“. Района на Гуадалканал, 14 ноември 1942 г.

На 11 – 17 август съединението на Кондо преминава на Трук. На 24 – 25 август то се занимава с преследване на американската ескадра след сраженията при източните Соломонови острови, но безуспешно. На 9 – 23 септември корабите на Кондо правят поход към Соломоновите острови, при това на 14-ти са атакувани от американски бомбардировачи B-17E^[26].

На 21 – 30 октомври „Атаго“, в състава на Обединения флот, излиза за участие в сражението при островите Санта Крус, и отново не успява да приеме в него активно участие. На 9 ноември съединението на Кондо отплава за Гуадалканал за обстрел на летището Хендерсън Фийлд. Около пладне на 14-ти „Атаго“ е атакуван от американската подводна лодка „Троут“, която пуска по него пет торпеда, от които не уцелва нито едно. В нощта на 15-ти той участва в боя с американските линкори „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)) и „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)), постигайки заедно с „Такао“ не по-малко от 16 попадения с 203-мм снаряда в последния (само повърхностни повреди) и без да получи сериозни повреди самия той. На 18-ти крайцерите се връщат на Трук^[27].

На 12 – 17 декември „Атаго“ преминава от Трук в Куре, където преминава кратък ремонт, и на 19 – 24 декември се връща обратно^[28]. От 31 януари до 9 февруари 1943 г. той, заедно с „Такао“, „Миоко“ и „Хагуро“, осигурява далечното прикритие на евакуацията на японските войски от Гуадалканал^[29].

На 21 – 26 юли 1943 г. „Атаго“ заедно с „Такао“ прави преход от Трук за Йокосука, където преминава ремонт (с докуване на 2 – 9 август) и първата си военна модернизация^[30] – при нея са поставени радиолокатор за откриване на въздушни цели №21 и два трицевни 25-мм автомата (общ брой на стволовете – 18)^[21]. На 9 август длъжността на командващ Втори флот заема вицеадмирал Такео Курита. На 17 август „Атаго“ и „Такао“, с войски на борда, напускат Йокосука, и спирайки на 27-ми в Рабаул, на 29-ти пристигат в Трук^[30]. На 18 септември те безуспешно излизат за прихващане на американските самолетоносачи, и престоявайки на 20 – 23 при атола Ениветок, се връщат в базата. Вторично те излизат в същото направление на 17 – 26 октомври, със същия резултат^[31].

На 3 – 5 ноември 4-та дивизия преминава в Рабаул, и на същия ден е подложена на авиационни удари „Даунтлесите“ на ескадрила VB-12. „Атаго“, зареждащ се от танкера „Кокуйо-Мару“, получава повреди от три близки разрива на 500-фунтови (227-кг) авиобомби. В резултат са наводнени отсеци в съседство с машинно отделение №1 и котелни отделения №3 и №9, загиват 22 члена на екипажа (включая командира на кораба капитан 1-ви ранг Накаока) и 64 са ранени. На 6 – 15 ноември крайцерът преминава в Йокосука (с посещение на Трук), където влиза за ремонт, продължил до 26 декември (в т.ч. в сух док – от 18 ноември до 17 декември)^[32]. Също тогава е направена втората му военна модернизация, включваща в себе си поставянето на още осем единични 25-мм автомата (общо стволове – 26) и радиолокатор за откриване на надводни цели №22 4-та модификация, за подобряване на херметичността на корпуса всички илюминатори на долната палуба и на част от средната са заварени^[22].

След завършването на ремонта „Атаго“, на 26 – 30 декември, прави учебни излизания в морето, а на 4 – 9 януари 1944 г. преминава на Трук^[33]. На 10 – 13 февруари той заедно с „Чокай“, „Миоко“ и „Хагуро“ има преход до Палау, при това през нощта на 10-ти съединението е атакувано от американската подводница „Пермит“, четириторпедният залп на която не достига целите^[8]. Там крайцерът престоява до края на март^[34].

На 29 март корабите на 4-та и 5-та дивизии напускат Палау, и престоявайки на 1 – 4 април в Давао, на 9-ти пристигат в Лингу^[34]. По време на пътя, на 6 април, те са безуспешно атакувани от американската подводница „Дейс“^[8]. На 11 – 14 май 4-та дивизия преминава от Линги в Тави-Тави^[34]. На 12 юни тя излиза в морето за участие в операцията „А-Го“. „Атаго“ в хода на сраженията не получава никакви повреди^[35], и на 24-ти пристига в Куре, където се намира на ремонт до 8 юли^[36]. При това е проведена третата военна модификация: поставени са още четири строени и двадесет два единични 25-мм автомата (общо стволове – 60), допълнителен радар за откриване на въздушни цели №13, РЛС № 22 4-та модификация е модернизирана с поставянето на суперхетеродинен приемник и това позволява да се управлява артилерийския огън, станалите ненужни визьори за следене на целта тип 92 са свалени^[23].

Японският флот, плаващ към Лейте. „Атаго“ – четвърти в редицата. Района на Бруней, 22 октомври 1944 г.

На 8 – 16 юли „Атаго“ преминава от Куре в Сингапур (с престой в Окинава на 10-ти), където на 22 – 30 докува. На 1 август той пристига в Лингу, където престоява почти цялото време до средата на октомври, занимавайки се с подготовка за операцията „Шо-Го“. Едва на 26 – 30 август крайцера заедно с „Такао“ прави кратък поход до Сингапур^[35].

Планът за операцията „Шо-Го“ е приведен в изпълнение на 17 октомври, и в нощта на 18-и Перво ударно съединение напуска Лингу. На 20-и корабите се отбиват в Бруней, а на 22-ри преминават пролива Сан Бернандино^[37]. Сутринта на 23 октомври западно от остров Палаван плаващото със 16-визлов зигзагообразен ход съединение е атакувано от американските подводници. В 6.33 флагманския „Атаго“ е поразен в десния борд от четири от шестте пуснати от „USS Darter (SS-227)“ торпеда Mk 14, всяко от които носи 300 кг торпекс^[38]. Първото попадение е в склада при 30-ия шпангоут, то разрушава шпилковото отделение и води до нахлуване на вода в носовата част. Второто е при котелно отделение №1, в резултат веднага е наводнено и то, и съседното №2. Третото попадение в района на 180-ия шпангоут води до наводняване на котелно отделение №6 и пожар в съседното №7. В резултат на четвъртото са наводнени машинно отделение №4, задния генераторен отсек и погреба на 4-та кула на ГК. Крайцерът веднага получава крен на десния борд от 8°, бързо нарастнал до 18°. Независимо от контранаводненяването на машинно отделение №3, котелно отделение №7 и водонепроницаемия отсек №4, той скоро достига 23°, а после и 54°, след което е дадена заповед да се напусне кораба. В 6.53 „Атаго“ се преобръща и потъва, с носа напред, това се случва в точката с координати 9°30′ с. ш. 117°13′ и. д.9.5° с. ш. 117.216667° и. д.9.5, 117.216667^[39] Загиват 360 члена на екипажа, 529 са извадени от водата от разрушителя „Кишинами“ (включая вицеадмирал Курита, членове на щаба на Втори флот начело с контраадмирал Коянаги и командира на крайцера контраадмирал Араки), а още 171 взема на борда си „Асашимо“^[8].

На 20 декември 1944 г. „Атаго“ е изключен от списъците на флота^[39].

Командири

• 20.6.1930 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Кеничи Сада (на японски: 佐田 健一)^[40];
• 1.12.1932 – 15 ноември 1933 капитан 1 ранг (тайса) Ибо Такахаши (на японски: 高橋伊望)^[41];
• 15 ноември 1933 – 1.11.1934 капитан 1 ранг (тайса) Гиичи Мията (на японски: 宮田 義一)^[42];
• 1.11.1934 – 15 ноември 1935 капитан 1 ранг (тайса) Шигеру Сонода (на японски: 園田滋)^[43];
• 15 ноември 1935 – 15.4.1936 капитан 1 ранг (тайса) Коджо Суджукида (на японски: 鈴木田幸造);
• 15.4.1936 – 1.12.1936 капитан 1 ранг (тайса) Шеичи Ито (на японски: 伊藤整一)^[44];
• 1.12.1936 – 12.7.1937 капитан 1 ранг (тайса) Аритомо Гото (на японски: 五藤存知)^[45];
• 12.7.1937 – 1.12.1937 капитан 1 ранг (тайса) Такео Окумото (на японски: 奥本武夫);
• 1.12.1937 – 10.8.1938 капитан 1 ранг (тайса) Минбу Сакано (на японски: 坂野民部);
• 10.8.1938 – 15 ноември 1938 капитан 1 ранг (тайса) Чюго Минова (на японски: 蓑輪中五);
• 15 ноември 1938 – 15 ноември 1939 капитан 1 ранг (тайса) Сейго Такацука (на японски: 高塚省吾)^[46];
• 15 ноември 1939 – 15 октомври 1940 капитан 1 ранг (тайса) Чимаки Кавано (на японски: 河野千万城)^[47];
• 15 октомври 1940 – 11.8.1941 капитан 1 ранг (тайса) Томиджи Коянаги (на японски: 小柳富次)^[48];
• 11.8.1941 – 1.12.1942 капитан 1 ранг (тайса) Мацуджи Иджюин (на японски: 伊集院松治)^[49];
• 1.12.1942 – 5.11.1943 капитан 1 ранг (тайса)^{[Коментари 3]} Нобуки Накаока (на японски: 中岡信喜)^[50];
• 15 ноември 1943 – 23 ноември 1944 капитан 1 ранга (тайса)^{[Коментари 4]} Цуто Араки (на японски: 荒木伝)^[51];

Коментари

1. При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
2. По стечение на обстоятелствата тази визита се състои ден преди убийството на Инукай от единадесет радикално настроени морски офицера (т.нар. „Инцидент от 15 май 1932 г.“).
3. Посмъртно повишен до звание контраадмирал (шошо).
4. Контраадмирал (шошо) от 15 ноември 1944 г.

Източници

1. Лакруа и Уэллс 1997, с. 814.
2. Лакруа и Уэллс 1997, с. 816.
3. Лакруа и Уэллс 1997, с. 120.
4. Лакруа и Уэллс 1997, с. 122.
5. Лакруа и Уэллс 1997, с. 813.
6. Лакруа и Уэллс 1997, с. 148.
7. Лакруа и Уэллс 1997, с. 149.
8. Хакетт и Кингсепп, 1997 .
9. Лакруа и Уэллс 1997, с. 109.
10. Лакруа и Уэллс 1997, с. 151.
11. Лакруа и Уэллс 1997, с. 152.
12. Лакруа и Уэллс 1997, с. 276.
13. Лакруа и Уэллс 1997, с. 278 – 284.
14. Лакруа и Уэллс 1997, с. 282.
15. Лакруа и Уэллс 1997, с. 286.
16. Лакруа и Уэллс 1997, с. 291.
17. Лакруа и Уэллс 1997, с. 278.
18. Лакруа и Уэллс 1997, с. 292.
19. Лакруа и Уэллс 1997, с. 296.
20. Лакруа и Уэллс 1997, с. 300.
21. Лакруа и Уэллс 1997, с. 315.
22. Лакруа и Уэллс 1997, с. 327.
23. Лакруа и Уэллс 1997, с. 343 – 344.
24. Лакруа и Уэллс 1997, с. 299.
25. Лакруа и Уэллс 1997, с. 302.
26. Лакруа и Уэллс 1997, с. 307 – 308.
27. Лакруа и Уэллс 1997, с. 311.
28. Лакруа и Уэллс 1997, с. 312.
29. Лакруа и Уэллс 1997, с. 313.
30. Лакруа и Уэллс 1997, с. 317.
31. Лакруа и Уэллс 1997, с. 321.
32. Лакруа и Уэллс 1997, с. 323.
33. Лакруа и Уэллс 1997, с. 326.
34. Лакруа и Уэллс 1997, с. 336.
35. Лакруа и Уэллс 1997, с. 339.
36. Лакруа и Уэллс 1997, с. 338.
37. Лакруа и Уэллс 1997, с. 344.
38. Лакруа и Уэллс 1997, с. 345.
39. Лакруа и Уэллс 1997, с. 346.
40. Sada, Kenichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-04-27. Посетен на 2014-06-5.
41. Takahashi, Ibo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 19 юли 2014.
42. Miyata, Giichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
43. Sonoda, Shigeru // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
44. Ito, Seiichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
45. Goto, Aritomo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
46. Takatsuka, Seigo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
47. Kawano, Chimaki // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 2014-06-5.
48. Koyanagi, Tomiji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 2014-06-5.
49. Ijuin, Matsuji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
50. Nakaoka, Nobuki // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
51. Araki, Tsuto // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.

Литература

• Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки

• TAKAO heavy cruisers (1932) ((en))
• Bob Hackett и др. CombinedFleet.com  IJNMS ATAGO: Tabular Record of Movement // JUNYOKAN!. Combinedfleet.com, 1997. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Атаго (тежък крайцер, 1930)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атаго (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​