203 mm/50 Тип 3
203 mm/50 корабно оръдие Тип 3 五十口径三年式二〇糎砲 | | |
Страна на производство | Япония |
---|
Производител | Морски арсенал в Куре |
---|
Година на производство | 1931 г. |
---|
|
На въоръжение в | Япония Тайланд |
---|
|
Марка на оръдието | Тип 3 № 2 |
---|
Калибър, mm | 203,2 |
---|
Дължина на ствола, mm/калибра | 10 310/50 |
---|
Дължина на канала на ствола, mm | 10 000 |
---|
Обем на камерата, dm³ | 68 |
---|
Тип затвор | бутален затвор |
---|
Маса на оръдието със затвора, kg | 19 000 |
---|
Маса на снаряда, kg | 125,85 |
---|
Начална скорост на снаряда, m/s | 840 |
---|
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
---|
Скорострелност, изстрела/минута | 4 |
---|
|
Обща маса на АУ, kg | 166 000 – 175 000 |
---|
Разстояние между осите на оръдията, mm | 1900 |
---|
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+55° |
---|
Ъгъл на завъртане, ° | +120°/-120° |
---|
Максимална скорост на ВН, °/s | 6 – 12 |
---|
Максимална скорост на ХН, °/s | 4 |
---|
Максимална далечина на стрелбата, m | 29 400 (при +45°) |
---|
Брониране | 25[1] |
---|
203 mm/50 корабно оръдие Тип 3 в Общомедия |
203 mm/50 Тип 3 е корабно оръдие с калибър 203 mm и дължина на ствола 50 калибра, разработено в Япония. Състои на въоръжение в Императорските ВМС на Япония. Използва се в годините на Втората световна война, явява се основното оръжие на японските тежки крайцери. С тези оръдия са въоръжени тежките крайцери от типовете „Фурутака“, „Аоба“, „Миоко“, „Такао“, „Могами“, „Тоне“, а също така и на тайските броненосци за брегова отбрана от типа „Шри Аютхаи“. Отличава се с висока ефективност, принадлежи към числото на най-добрите оръдия от своя клас.
История на създаването и конструкция
Японския флот не е напълно удовлетворен от оръдията 200 mm/50 Тип 3 №1, които носят крайцерите от типовете „Фурутака“, „Аоба“ и „Миоко“. Те са с по-малък от максимално разрешения според Вашингтонския договор калибър и отстъпват по тегло на снаряда на аналогичните оръдия в другите страни. С оглед постоянният стремеж на ръководството на японския флот да има качествено превъзходство над потенциалните противници, такова положение на нещата е просто нетърпимо. Още един тласък за разработката на ново оръдие за тежките крайцери става създаването в периода 1923 – 1924 г. във Великобритания на 203-мм оръдия Mk.VIII, които имат ъгъл на възвишение до 70° и трябва да се използват като универсални. Тези артсистеми са предназначени за тежките крайцери от типа „Кент“. Фактически британската програма напълно се провалява и използването на толкова тежки оръдия за подсигуряване на ПВО се оказва невъзможно, но през втората половина на 1920-те години това все още не е известно и японските адмирали пожелават да получат оръдие със същите характеристики[2].
Оръдието е разработено в периода 1930 – 1931 г. под ръководството на инженер С. Хада, който по-рано създава оръдието Тип 3 № 1. Първоначално то има ъгъл на възвишение от 70°, но достатъчно скоро става ясно, че зенитният огън на тези оръдия няма да бъде ефективен, а за сметка на това конструкцията на кулите се усложнява прекомерно[3]. На последващите модели ъгълът на възвишение е едва 55°. Най-голяма далечина на стрелбата се достига при ъгъл на възвишение от 45°[2].
Оценка на проекта
Сравнителни ТТХ на 203-мм корабни оръдия от Втората световна война
|
Характеристики
|
203 mm/50 Тип 3 № 2[4][5]
|
203 mm/55 Mk.9[6][7]
|
203 mm/50 Mk.VIII[8][9]
|
203 mm/50 Model 1924[10]
|
203 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929[11]
|
20,3 cm SKC/34[12]
|
Държава
|
Япония
|
САЩ
|
Великобритания
|
Франция
|
Италия
|
Германия
|
Калибър, мм
|
203,2
|
203,2
|
203,2
|
203,2
|
203,2
|
203,2
|
Дължина на ствола, калибри
|
50
|
55
|
50
|
50
|
53
|
60
|
Маса на оръдието, кг
|
19 000
|
30 300
|
17 476
|
20 716
|
27 216
|
20 700
|
Скорострелност, изстрела/минута
|
4
|
4
|
4 – 5
|
4
|
3 – 4
|
4
|
Далечина на стрелбата, м
|
29 400
|
29 600
|
26 800
|
31 000
|
31 500
|
33 540
|
Маса на снаряда, кг
|
125,85
|
118
|
116,2
|
123
|
125
|
124
|
Начална скорост на снаряда, м/с
|
840
|
910
|
846
|
850
|
940
|
925
|
Източници
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 185—186.
- ↑ а б Lacroix E., Linton W. Japanese cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 1-86176-058-2. с. 133.
- ↑ Сулига 1996, с. 38.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 185.
- ↑ Tony DiGiulian, Japanese 20 cm/50 (8") 3rd Year Type No. 2 Архив на оригинала от 2013-09-18 в Wayback Machine.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 127.
- ↑ DiGiulian, Tony. United States of America 8"/55 (20.3 cm) Marks 9, 10, 11, 13 and 14 // Navweaps.com, 27 April 2011. Архивиран от оригинала на 30 June 2011. Посетен на 2011-07-21.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 31.
- ↑ Tony DiGiulian, Britain 8"/50 (20.3 cm) Mark VIII Архив на оригинала от 2010-05-04 в Wayback Machine.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 290.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 327.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 235.
Литература
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
- Lacroix E., Linton W. Japanese cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 1-86176-058-2.
- Сулига, С. В. Японские тяжелые крейсера. Т. 1. М., Галея Принт, 1996, 96+36 с. ISBN 5-7559-0020-5.
Външни препратки
|
|