Корабен док или само док (от на нидерландски: dok[1]) е инженерно съоръжение за строеж, ремонт и съхраняване на кораби и други плавателни съдове, в което се правят повечето от необходимите дейности по подводните части на корпуса[2]
В доковете се влиза през специални врати – шлюзове, които осигуряват постоянно ниво на водата, независимо от нивото на водния басейн, приливите и отливите; или цялостното премахване на водата (сух док).
Видове докови съоръжения
мол – най-старият вид док, представляващ дълга стена успоредна на брега, която защитава брега и кораба и служи като платформа за товарене и разтоварване.
кей – правоъгълна платформа, надлъжно на брега на водния басейн и съединена чрез пътека (проход) с брега.
пристан – събирателен термин за специално оборудвано място на брега за обслужване на пътници и товари. Принципно не се различава от причала, но е характерен за речния флот във вътрешните водни пътища.
причал – специално оборудвано място на брега за швартовка на съдове или лодки с цел товарни, пътнически, ремонтни и прочее операции, а също за обезопасен от лошото време престой.
пирс – проста платформа над водата, държана от колове. Пирсът обикновено се прави от железобетон, макар понякога да се използват дърво или метал.
плаващ док – издига се и се спуска заедно с нивото на морето. За да се достигне от него на брега, се минава по естакада, единият край на която подвижно е укрепен на брега, а другият свободно лежи на понтон.
сух док – в сухия док водата се източва изцяло, което позволява технически оглед, ремонт и пребоядисване на подводните части на плавателния съд.
Източници
↑Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера „Док – започвайки от Петър I (1702 г.); виж Смирнов 109. От хол. dok или англ. dock (първонач. – водосток, жлеб) от ит. doccia, ср. лат. *ductiō; виж Христиани 38; Клюге-Гьотце 108“
↑.Док//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.