Кинугаса (тежък крайцер, 1926)

„Кинугаса“ 衣笠
Тежкият крайцер „Кинугаса“ след влизането му в строй
Флаг	Япония
Клас и тип	Тежък крайцер типа „Аоба“
Производител	Kawasaki Heavy Industries в Кобе, Япония.
Служба
Поръчан	Юни 1923 г.
Заложен	23 януари 1924 г.
Спуснат на вода	24 октомври 1926 г.
Влиза в строй	30 септември 1927 г.
Потънал	потопен на 13 ноември 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	8300 t (стандартна); 10 583 t (пълна)[1] След модернизацията: 8738 t (стандартна); 11 660 t (пълна)[2]
Дължина	185,2 m
Дължина между перпендикулярите	177,5 m
Дължина по водолинията	183,5 m
Ширина	16,5 m след модернизацията: 17,6 m
Газене	5,66 m (след модернизацията)
Броня	пояс: 76 mm; палуба: 32 – 35 mm; кули ГК: 25 – 19 mm; След модернизацията е добавена 35 mm броня на мостика и 57 mm барбети
Задвижване	4 парни турбини Kawasaki-Curtis; 12 водотръбни котли Kampon (10 след модернизацията)
Мощност	102 000 к.с. (76,1 МВт) след модернизацията през 1939 г.: 110 000 (82 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	34 възела (63 km/h)
Далечина на плаване	7000 морски мили при 14 възела ход (проектна); Запас гориво: 1400 t нефт и 400 t въглища След модернизацията:: 8000 мили
Екипаж	622 души (по проект); 632 – 647 фактически (1927 – 1938 г.); 657 след модернизацията
Радиолокационни станции (РЛС)	1943: Тип 21; 1944: Тип 22 № 4
Кръстен в чест на	планината Кинугаса в префектура Киото
Въоръжение
Артилерия	3x2 200 mm;
Зенитна артилерия	4x1 120 mm; 2 7,7 mm картечници След модернизацията: 4x1 120 mm; 4x2 25 mm; 2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Торпедно въоръжение	6x2 610 mm ТА Тип 12 (12 торпеда Тип 8) След модернизацията: 2x4 610 mm ТА Тип 92; (16 торпеда Тип 93)
Самолети	1 хидроплан Тип 14 1 катапулт (от 1928 – 1929 г.) След модернизацията: до 2 хидроплана Тип 90; 1 катапулт
„Кинугаса“ в Общомедия

Кинугаса (на японски: 衣笠) е тежък крайцер^{[Коментари 1]} на Императорските ВМС на Япония, вторият представител на типа „Аоба“.

Името си носи в чест на планина в префектура Киото.

Построен е в Кобе в периода 1925 – 1927 г. Активно се използва в междувоенния период, в периода 1933 – 1940 г. преминава в Сасебо голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война, в периода 1941 – 1942 г., в състава на 6-а дивизия крайцери участва в превземането на Гуам, Уейк, Рабаул и Лае, сраженията в Коралово море, при остров Саво, при нос Есперанс и първото сражение при Гуадалканал. В хода на последното, на 13 ноември 1942 г., е потопен от американската авиация.

Строителство

Поръчката за строителството на втората двойка 7500-тонни крайцери в рамките на „Нова програма за попълнение на флота“, на стойност по 15 млн. йени е дадена хода на 46-та сесия на японския парламент^[3].

На 11 август 1922 г. на третия кораб (и първи в двойката) е присвоено названието „Кинугуса“, в чест на планина в префектура Киото. На 23 януари 1924 г. неговият корпус е заложен в корабостроителницата на компанията „Кавазаки“ в Кобе със заводски номер 541^[4].

На вода крайцера е спуснат на 24 октомври 1926 г^[4]. На ходовите изпитания, на 18 юли 1927 г. в пролива Кий, при водоизместимост от 8610 тона и мощност на машините 106 959 к.с. той развива скорост от 35,486 възела, надвишавайки така контрактната величина от 34,5 възела^[5].

На 20 септември същата година „Кинугаса“ е предаден на флота^[4].

История на службата

След влизането в строй „Кинугаса“, заедно с еднотипния „Аоба“, са зачислени в „червения“ флот за участие в ежегодните есенни учения и морски преглед на 30 октомври 1927 г. в Йокосука. След завършването им крайцера е назначен за флагман на 5-та дивизия^{[Коментари 2]} крайцери, включваща също „Аоба“, „Фурутака“ и „Како“. През март на следващата година на него е поставен полагащия му се по проект катапулт Тип №1^[6].

На 29 март 1928 г. четирите крайцера на 5-та дивизия отплават от залива Ариаке и 9 април пристигат в Рюджун, откъдето на 19-ти преминават в Циндао, където прикриват десанта на войските (Втора Шангунгска експедиция, започната под предлог защита правата на японските граждани на Шандунския полуостров). На 20 – 24 април на „Кинугаса“ са проведени работи по укрепването на горната палуба в района на третата кула на ГК. През есента на 1928-ма всичките четири крайцера участват в поредните маневри, а на 4 декември – в тържествения преглед на флота в Йокосука, за коронацията на император Хирохито^[6].

На 28 март 1929 г. 5-та дивизия излиза в района на Циндао, на 3 април пристига в Рюджун и по-късно се връща обратно^[6].

От 18 юли до 2 декември 1929 „Кинугаса“ преминава ремонт в Йокосука, в хода на който е подобрена работата на турбините и вентилацията на цистерните с течно гориво. В хода на това от 30 ноември ролята на флагман на съединението е предадена на „Аоба“. В периода март-април 1930 г. 120-мм установки тип B са заменени с щитовите тип B₂^[7].

На 17 май 1930 г. „Кинугаса“ заедно с „Аоба“ и „Како“ отплава от Нагоя за Южните морета, връщат се в Йокосука на 19 юни. Есента те участват в ежегодните маневри и преглед на флота, на 26 октомври в Кобе^[7].

От 1 декември 1930 г. „Кинугаса“ е изваден в резерв и към януари 1931 катапулта Тип №1 е сменен с по-съвършения Тип №2^[7].

На 1 декември 1932 г. „Кинугаса“, „Аоба“ (флагман) и „Како“ отново са включени в състава на 5-та дивизия. Към февруари 1933 на крайцера са поставени две сдвоени 13,2-мм картечници на мостика^[8]. През април трите кораба участват в маневри и стрелби при остров Ошима по кораба-цел „Хайкан № 2“ (бившият крайцер „Тоне“, потопен впоследствие от авиобомбите на палубната авиация на 30-то число), а на 20 май са придадени от 5-та на 6-та дивизия. На 29 юни крайцерите отплават от Сасебо към крайбрежието на Южен Китай, на 5 юли пристигат в Мако, на 13-ти са в Такао и се връщат в Токийския залив на 21 август. Там те участват в морския преглед на 25-то число^[9].

В средата на септември „Кинугаса“ заедно с „Аоба“ и „Фурутака“ пристигат в Руджун, на 27-ми правят поход в района на Циндао и се връщат в Сасебо на 5 октомври. През 29 март – 4 април 1935 г. те плават към устието на Яндзъ и обратно. С връщането си „Кинугаса“ преминава ремонт от 17 май до 14 юни, в хода на който получава нова радиостанция. Есента на същата година всичките 3 крайцера на 6-та дивизия участват в маневрите на флота^[10].

„Кинугаса“ в Куре, втората половина на 1936 г.

На 15 ноември 1935 г. „Кинугаса“ и „Аоба“ са придадени в състава на 7-ма дивизия. На 4 февруари 1936 те участват в учебни стрелби в пролива Бунго. На 15-ти към тях се присъединява „Фурутака“ и до края на месеца те изпълняват маневри в района на залива Ариаке. На 13 април всички 3 крайцера отплават от Фукуока за района на Циндао и се връщат в Сасебо на 22-ри. На 1 май те участват във високоскоростните маневри в залива Юя^[11]. От 20 юни 1936 до 31 март 1937 г. на „Кинугаса“ са заменени подемниците за полузарядите с кофични^[12].

Във връзка с началото на войната с Китай „Кинугаса“ и „Аоба“ през 20 – 24 август 1937 г. съпровождат военни транспорти. На 1 септември те са извадени в резерва, но работите по модернизацията на крайцер в Сасебо започват на 15 октомври 1938 (по довоенни планове тя трябва да започне през лятото на 1937)^[13].

Командири

• 24.10.1926 – 10.3.1928 капитан 1-ви ранг (тайса) Сигехико Тамура (на японски: 田村重彦);
• 10.3.1928 – 10.12.1928 капитан 1-ви ранг (тайса) Канекото Ивамура (на японски: 岩村兼言)^[14];
• 10.12.1928 – 1.11.1929 капитан 1-ви ранг (тайса) Кийоши Китагава (на японски: 北川清)^[15];
• 1.11.1929 – 1.12.1930 капитан 1-ви ранг (тайса) Томисабуро Отагаке (на японски: 大田垣富三郎)^[16];
• 1.12.1930 – 1.3.1931 капитан 1-ви ранг (тайса) Кейджо Сомекава (на японски: 染河啓三);
• 1.3.1931 – 14.11.1931 капитан 1-ви ранг (тайса) Сиоджи Сибуя (на японски: 渋谷荘司);
• 14.11.1931 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Йошио Осаки (на японски: 大崎義雄);
• 1.12.1932 – 15.11.1933 капитан 1-ви ранг (тайса) Кунджи Танге (на японски: 丹下薫二)^[17];
• 15.11.1933 – 15.11.1934 капитан 1-ви ранг (тайса) Икута Сакамото (на японски: 坂本伊久太)^[18];
• 15.11.1934 – 15.11.1935 капитан 1-ви ранг (тайса) Мориджи Такеда (на японски: 武田盛治)^[19];
• 15.11.1935 – 1.4.1937 капитан 1-ви ранг (тайса) Коичиро Хатакеяма (на японски: 畠山耕一郎)^[20];
• 1.4.1937 – 1.12.1937 капитан 1-ви ранг (тайса) Джиро Мацунага (на японски: 松永次郎)^[21];
• 1.12.1937 – 3.6.1938 капитан 1-ви ранг (тайса) Мицухара Мацуяма (на японски: 松山光治)^[22];
• (изпълняващ длъжността) 3.6.1938 – 15.6.1938 капитан 1 ранг (тайса) Суето Хироше (на японски: 広瀬末人)^[23];
• 15.6.1938 – 15.11.1939 капитан 1-ви ранг (тайса) Цутому Сато (на японски: 佐藤勉)^[24];
• 15.11.1939 – 25.9.1940 капитан 1-ви ранг (тайса) Сукеюки Намба (на японски: 難波祐之);
• 25.9.1940 – 20.8.1941 капитан 1-ви ранг (тайса) Такахико Кийота (на японски: 清田孝彦)^[25];
• 20.8.1941 – 14.11.1942 капитан 1-ви ранг (тайса) Масао Сава (на японски: 沢正雄)^[26].

Коментари

1. При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
2. В оригинала подразделението се именува 戦隊 (сентай), БЯРС (Большой словарь японского языка) дава възможни преводи като „бригада“ или „дивизия“, в рускоезичната историческа литература за Тихоокеанската война се предпочита използването на втория вариант.

Източници

1. Лакруа и Уэллс 1997, с. 805.
2. Лакруа и Уэллс 1997, с. 806.
3. Лакруа и Уэллс 1997, с. 53.
4. Лакруа и Уэллс 1997, с. 804.
5. Лакруа и Уэллс 1997, с. 73.
6. Лакруа и Уэллс 1997, с. 77.
7. Лакруа и Уэллс 1997, с. 78.
8. Лакруа и Уэллс 1997, с. 76.
9. Лакруа и Уэллс 1997, с. 79.
10. Лакруа и Уэллс 1997, с. 80.
11. Лакруа и Уэллс 1997, с. 80 – 81.
12. Лакруа и Уэллс 1997, с. 76, 81.
13. Лакруа и Уэллс 1997, с. 81.
14. Iwamura, Kanekoto // Imperial Japanese Navy. Посетен на 27 януари 2014.^{[неработеща препратка]}
15. Kitagawa, Kiyoshi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
16. Otagaki, Tomisaburo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-04. Посетен на 27 януари 2014.
17. Tange, Kunji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
18. Sakamoto, Ikuta // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
19. Takeda, Moriji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
20. Hatakeyama, Koichiro // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
21. Matsunaga, Jiro // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
22. Matsuyama, Mitsuharu // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 27 януари 2014.
23. Hirose, Sueto // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
24. Sato, Tsutomu // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 27 януари 2014.
25. Kiyota, Takahiko // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 27 януари 2014.
26. Sawa, Masao // Imperial Japanese Navy. Посетен на 27 януари 2014.

Литература

• Bob Hackett и др. CombinedFleet.com  IJNMS KINUGASA: Tabular Record of Movement // JUNYOKAN!. Combinedfleet.com, 1997.
• Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки

• AOBA heavy cruisers (1927) ((en))
• Parshall, Jon. Furutaka-class Heavy Cruiser // Посетен на 4 April 2016. ((en))
• Tabular record: CombinedFleet.com: Kinugasa history (Retrieved 4 April 2016.) ((en))
• Gallery: US Navy Historical Center Архив на оригинала от 24 юни 2006 в Wayback Machine. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Кинугаса (тежък крайцер, 1926)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кинугаса (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​