Уендъл Стенли
Уендъл Мередит Стенли (на английски: Wendell Meredith Stanley) е американски биохимик и вирусолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1946 г. заедно с Джеймс Съмнър и Джон Хауърд Нортроп.[1]
Биография
Стенли е роден в Риджвил (Индиана) на 16 август 1904 г. Завършва бакалавърска степен по химия в Ърлхам колидж в Ричмънд (Индиана). След това се записва да учи в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, който завършва през 1927 г. с магистратура по науки. Две години по-късно защитава докторската си дисертация по химия пак там. През 1929 г. Стенли се жени за Мариан Стейпълс, от която има три дъщери и един син.
Като член на Националния изследователски институт, той временно се премества за академичната си работа съвместно с Хайнрих Виланд в Мюнхен, преди да се завърне в САЩ през 1931 г. След като се завръща, той е приет за асистент в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Той работи в института до 1948 г., след като става негов пълноправен член през 1940 г.[2] През 1948 г. става професор по биохимия към Калифорнийския университет, Бъркли и създава лаборатория за вируси и самостоятелна сграда на департамента по биохимия.
Стенли допринася по лепрацидните съединения, дифениловата стереохимия и химията на стеролите. Неговите изследвания върху вируса, причиняващ мозаeчно заболяване по тютюневите растения, довеждат до изолирането на нуклеопротеин, който проявява активност на тютюнев мозаечен вирус.
Уендъл Стенли е награден с Нобелова награда за химия през 1946 г. Сред другите му значими награди са: награда Уилърд Гибс, медал Франклин, медал Розенбургер, награда Алдер, награда Скот и награда за научно постижение на Американската медицинска асоциация. Той получава и почетни степени в много университети, както в САЩ, така и в чужбина: Харвард, Йейл, Принстън и Париж. Повечето от изводите, които Стенли представя в работата си, спечелила му Нобеловата награда, впоследствие се оказа, че са неверни (в частност, че кристалите на мозаeчния вирус, които е изолирал, са чист протеин и са съединени от автокатализа).[3][4] През 1966 г. Стенли е награден с Орден на изгряващото слънце, втори клас.
В по-късните си години служи в съветите на много академични, медицински и други научни дружества, както и като консултант и съветник към правителството на САЩ и Световната здравна организация. Умира на 15 юни 1971 г. от сърдечен удар, докато пътува в Саламанка, Испания, дни след като е представил труда си на научна конференция в Барселона.[5][6]
Източници
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|