Пол Флори
Пол Джон Флори (на английски: Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г. Известен е с работата си в областта на полимерите.[2] Той е сред водещите учени, изследвали поведението на полимерите в разтвори.
Биография
Произход и образование
Флори е роден на 19 юни 1910 г. в Стърлинг, Илинойс. Баща му е свещеник-възпитател, а майка му е учителка.
Той развива интерес към науката от познат професор по химия в Манчестър колидж в Илинойс.[3] След като завършва средното си образование през 1927 г., Флори се записва в Манчестър колидж в Индиана, от където завършва с бакалавърска степен през 1931 г. Получава докторска степен от университета на щата Охайо през 1934 г.
Първоначално работи за Дюпон заедно с Уолъс Каротърс.[4][5]
Научна кариера
След като получава докторска степен през 1934 г., Флори започва да се занимава с различни проблеми на физикохимията: кинетика и механизми на полимерните вещества, разпределение на моларната маса, термо- и хидродинамика. Освен това, още през 1934 г. той открива, че полимерните вериги продължават да нарастват, ако се смесят с други налични молекули.
Първоначалната му работа в полимерната наука засяга кинетиката на полимеризация. В областта на поликондензацията, той поставя под въпрос предположението, че реактивността на крайната група намалява с нарастване на молекулата. Той е на мнение, че реактивността не зависи от размера и успява да стигне до заключение, че броят на наличните вериги намалява експоненциално с размера. Във верижната полимеризация, той въвежда важното понятие за „трансфер на веригата“, чрез което подобрява кинетичните уравнения и елиминира трудностите при разбирането на разпределението на полимерния размер.[3]
През 1938 г., след смъртта на Каротърс, Флори се премества в изследователска лаборатория към университета Синсинати. Там той разработва математическа теория върху полимеризацията на съединения с повече от две функционални групи, както и теория на полимерните мрежи. Това води до разработването на теория на геловете. През 1940 г. се присъединява към лабораторията на Standard Oil в Линден, Ню Джърси, където разработва статистическа механическа теория за полимерни смеси. През 1943 г. я напуска, за да води изследователска група в лабораториите на Goodyear, изследваща основите на полимерите. През пролетта на 1948 г. Петер Дебай, по това време ръководител на департамента по химия в университета „Корнел“, кани Флори да изнася лекции. През есента на същата година му е предложена позиция в университета. Именно тук пише големия си труд „Принципи на полимерната химия“, който е публикуван от университетската печатница през 1953 г.[3] Тази книга бързо се утвърждава като стандартен учебник за всички работници в сферата на полимерите и все още се използва широко.
Сред постиженията му са: оригинален метод за изчисляване на вероятни размер на полимер в добър разтвор, теорията на разтворите на Флори-Хъгинс и извеждането на т.нар. експонента на Флори, която помага за характеризиране движението на полимерите в разтвор.
Работа в Станфорд и последни години
През 1961 г. Флори приема работа като професор в Станфордския университет.[6] През 1974 г. е награден с Нобелова награда за химия „за фундаменталните си постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите“. Пенсионира се през 1975 г. След пенсионирането си остава деен в научните среди и консултира IBM.[3]
Пол Флори умира на 8 септември 1985 г. от масивен инфаркт.
Личен живот
През 1936 г. се жени за Емили Табор. Двамата имат три деца. Всичките му деца по-късно работят в сферата на науката.[3]
Избрана библиография
Източници
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|