Хърбърт Браун
Хърбърт Чарлс Браун (на английски: Herbert Charles Brown) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1979 г. за работата му върху бороорганичните съединения.
Биография
Браун е роден на 22 май 1912 г. като Хърбърт Броварник в Лондон в семейството на украински евреи, имигрирали от Житомир. Баща му е дърводелец.[1] Семейството се премества в Чикаго през юни 1914 г. когато Хърбърт е на две години.[2][3] Браун учи в колеж в Чикаго, когато се запознава със Сара Байлен, за която по-късно се жени. През 1935 г. се записва в Чикагския университет, който бързо завършва с бакалавърска степен по наука през 1936 г.[2] Същата година става натурализиран американски гражданин.[4] На 6 февруари 1937 г. се жени за Байлен, за която твърди, че е подбудила интереса му към хидридите на бора, което впоследствие става основна тема на работата, спечелила му Нобелова награда за химия през 1979 г.[2] През 1938 г. получава докторска степен, пак от Чикагския университет.
След като не успява да си намери позиция в индустрията, той решава да приеме следдипломна позиция. С това започва академичната му кариера. През 1939 г. става преподавател в Чикагския университет и остава на тази служба в продължение на четири години, преди да започне работа като асистент в Уейнския университет в Детройт. През 1946 г. е повишен на доцент, а през 1947 г. става професор по неорганична химия в университета „Пърдю“.[5]
През Втората световна война, докато работи с Херман Ървинг Шлесингер, Браун открива начин за получаване на натриев борохидрид (NaBH4), който може да се използва за произвеждане на борани, съединения на бор с водород. Работата му довежда до откриването на първия общ метод за добиване на асиметрични чисти енантиомери.
През 1969 г. е награден с Национален медал за наука.[6] Браун бързо дава заслуги на жена си за това, че го е подкрепяла и го е оставяла да се фокусира върху науката, като се е грижила за семейните финанси, домакинска работа и т.н. Според Браун, след като получава Нобеловата награда в Стокхолм, той взема медала, а тя взема паричната награда от 100 000 щатски долара.
Хърбърт Браун умира на 19 декември 2004 г. в Лафайет, Индиана, след като претърпява инфаркт. Съпругата му умира на следващата година.
Научна дейност
Като докторант в Чикагския университет Хърбърт Браун изучава реакциите на диборана (B2H6). Лабораторията на Херман Ървинг Шлесингер там е една от двете, в които се приготвя диборан. Това е рядко съединение, които се приготвя само в малки количества. Шлесингер изследва реакциите на диборана, за да разбере защо най-простото съединение на бор с водород е B2H6, а не BH3.[7]
Когато Браун започва да провежда свои собствени изследвания, той наблюдава реакциите на диборан с алдехиди, кетони, естери и ацил хлориди. Той открива, че диборанът взаимодейства с алдехиди и кетони, при което се образуват диалкоксиборани, които се хидролизират до алкохоли. До този момент органичните химици не разполагат с приемлив метод за редуциране на карбонили при нормални условия. Въпреки това, докторската дисертация на Браун, публикувана през 1939 г., не получава особен интерес. Диборанът е твърде рядък, за да е полезен като синтетичен реактив.[7]
През 1939 г. Браун става асистент в лабораторията на Шлесингер. Към 1940 г. те работят върху летливи ураниеви съединения с малко молекулно тегло. Двамата успешно синтезират летливия ураниев(IV) борохидрид, който има молекулно тегло 298. От лабораторията е поискано да предостави голямо количество от продукта за тестване, но диборанът е в недостиг. Те откриват, че той може да се получи чрез реагиране на литиев хидрид с борен трифлуорид в диетилов етер, което им позволява да произвеждат химикала в по-големи количества. Този успех също среща няколко нови проблема. Литиевият хидрид също е в недостиг, така че на Браун и Шлесингер се налага да намерят начин, който би им позволи да използват натриев хидрид вместо това. Те откриват, че натриев хидрид и триметил борат реагират, образувайки натриев триметоксиборохидрид, който е успешен заместител на литиевия хидрид.[7]
Скоро двамата са информирани, че вече няма нужда от ураниев борохидрид, но изглежда, че натриевият борохидрид може да е полезен при производството на водород. Те започват да търсят начин за евтин синтез и откриват, че добавянето на триметил борат към натриев хидрид при 250° C образува натриев борохидрид и натриев метоксид. Когато се използва ацетон в опит да се отделят двата продукта, е открито, че натриевият борохидрид редуцира ацетона.[7]
Когато Браун се премества в университета „Пърдю“ през 1947 г., той започва да работи по намирането на по-силни борохидриди и по-слаби алуминиеви хидриди, което би осигурило спектър от редуциращи агенти. Екипът учени открива, че променянето на металния йон на борохидрида на литий, магнезий или алуминий повишава редуциращата му способност.[7]
Източници
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|