Стоян Тороманов

Тази статия е за офицера Стоян Тороманов . За анархиста, вижте Стоян Тороманов (анархист).

---

Стоян Тороманов
български офицер
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За военна заслуга“ „За заслуга“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	3 март 1865 г. Копривщица, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Стоян Иванов Тороманов е български офицер, полковник от пехотата, командир на дружина от 34^-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 58^-и пехотен резервен полк (1915 – 1917) и командир на 2^-ра бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стоян Тороманов е роден на 3 март 1865 г. в Копривщица, Османска империя. На 2 септември 1885 г. постъпва на военна служба. През 1887 г. завършва в 8^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 27 април е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 4^-ти пехотен плевенски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 6^-и резервен полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. служи като командир на дружина от 34^-ти пехотен троянски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Тороманов е командир на дружина от 34^-ти пехотен троянски полк. След войните е помощник-командир на 33^-ти пехотен свищовски полк, а на 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Стоян Тороманов първоначално е командир на 58^-и пехотен резервен полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.^[1] През 1917 г. поема командването на 2^-ра бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата^[2].

След войната служи като началник на 4^-ти пограничен сектор и на 25 август 1919 е уволнен от служба.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1895)
• Майор (1906)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1 октомври 1915)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108 – 109
2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 187 – 188

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 343.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.