Сегашно време

Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент). Няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент.^[1]

Сегашното време изразява също общи истини (валидни винаги); обичайно повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в момента на говорене. В определени случаи то може да се употребява вместо минало и бъдеще време.

Образуване

В българския език има три глаголни спрежения. Те се различават по завършека на глаголната основа, който личи най-ясно в 3 л. ед.ч. сег.вр.: тогава глаголът няма окончание, така че тази форма съвпада с глаголната основа.

• Ако глаголната основа завършва на -е,
  то глаголът е от първо спрежение.
• Ако глаголната основа завършва на -и,
  то глаголът е от второ спрежение.
• Ако глаголната основа завършва на -а или -я,
  то глаголът е от трето спрежение.

Формите на глагол в сегашно време се получават, като се добавят към основата следните окончания за лице и число:

	ед.ч.	мн.ч.
1 л.	-а/-я/-м	-м/-ме
2 л.	-ш	-те
3 л.	–	-ат/-ят/-т

Бележки по таблицата:

• Глаголите от III спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -м, а в 1 л. мн.ч. – на -ме.
  Пример: аз отварям – ние отваряме.
• Глаголите от I и II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -а/-я, а в 1 л. мн.ч. – на -м.
  Примери:
  аз чета – ние четем;
  аз броя – ние броим.
  В западните български говори е широко прието окончанието -ме за всички спрежения в 1 л. мн.ч. (четеме, летиме). Тези форми не се приемат в българския книжовен език (допускат се само в поезията поради метрически съображения).^[1]
• Глаголите от II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -я, независимо дали пред основната гласна стои съгласна, или друга гласна.
  Примери:
  той лети – аз летя;
  той брои – аз броя;
  той таи – аз тая.
  Единственото изключение е случаят, когато пред основната гласна стои шушкав звук (ж, ш, ч или дж): тези звукове са винаги твърди в българския книжовен език, затова окончанието в 1 л. ед.ч. е -а.
  Примери:
  той лежи – аз лежа;
  той греши – аз греша;
  той мълчи – аз мълча.
• Глаголите от I спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на –a, когато пред основната гласна стои съгласна; в противен случай окончанието е -я (добавянето на звука [й] към окончанието се нарича йотация).
  Примери: чета, сека; но играя, милея.
  Обаче глаголите от III разред на I спрежение завършват на мека съгласна + я.
  Примери: капя, къпя, сипя.
• Глаголите от III спрежение имат окончание -т в 3 л. мн.ч.
• Глаголите от I и II спрежение имат окончание -ат или -ят в 3 л. мн.ч. Предпоследната буква (а или я) е същата като окончанието за 1 л. ед.ч.
• При глаголите от I и II спрежение основната гласна изпада в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч.
  Пример: той чете – те четат, не: те четеат.
  Това явление може да създаде впечатлението, че основната гласна е част от окончанието, което не е така.^[1]

С формообразуването на глаголите в сегашно време са свързани някои исторически звукови закони. Много отдавна не е било възможно изговарянето на к, г (и х) пред е и и. В тези позиции при глаголите от I спрежение в сегашно време:

• к преминава в ч;
• г преминава в ж.

Примери: сека – сече; мога – можеш.

При спрягане на глагол в сегашно време ударението не се мести.
Последната сричка на глагол от III спрежение не може да е ударена.

Описаните закономерности се илюстрират от следните примери:

	I спрежение
1 л. ед.ч.	чета̀	пека̀	мо̀га	игра̀я
2 л. ед.ч.	четѐш	печѐш	мо̀жеш	игра̀еш
3 л. ед.ч.	четѐ	печѐ	мо̀же	игра̀е
1 л. мн.ч.	четѐм	печѐм	мо̀жем	игра̀ем
2 л. мн.ч.	четѐте	печѐте	мо̀жете	игра̀ете
3 л. мн.ч.	чета̀т	пека̀т	мо̀гат	игра̀ят

	II спрежение
1 л. ед.ч.	летя̀	тая̀	кроя̀	устро̀я	лежа̀	греша̀	търча̀
2 л. ед.ч.	летѝш	таѝш	кроѝш	устро̀иш	лежѝш	грешѝш	търчѝш
3 л. ед.ч.	летѝ	таѝ	кроѝ	устро̀и	лежѝ	грешѝ	търчѝ
1 л. мн.ч.	летѝм	таѝм	кроѝм	устро̀им	лежѝм	грешѝм	търчѝм
2 л. мн.ч.	летѝте	таѝте	кроѝте	устро̀ите	лежѝте	грешѝте	търчѝте
3 л. мн.ч.	летя̀т	тая̀т	кроя̀т	устро̀ят	лежа̀т	греша̀т	търча̀т

	III спрежение
1 л. ед.ч.	глѐдам	отва̀рям
2 л. ед.ч.	глѐдаш	отва̀ряш
3 л. ед.ч.	глѐда	отва̀ря
1 л. мн.ч.	глѐдаме	отва̀ряме
2 л. мн.ч.	глѐдате	отва̀ряте
3 л. мн.ч.	глѐдат	отва̀рят

Окончанията -а(т) и -я(т) за 1 л. ед.ч. и за 3 л. мн.ч. на глаголите от I и II спрежение се изговарят съответно като [ъ(т)], [йъ(т)] и [ ' ъ(т)]. Поради редукцията на неударените гласни явлението е ясно забележимо само под ударение.
Примери:
а̀з чета̀ [а̀с четъ̀] – тѐ чета̀т [тѐ четъ̀т];
а̀з кроя̀ [а̀с кройъ̀] – тѐ кроя̀т [тѐ кройъ̀т].
а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀] – тѐ летя̀т [тѐ лет'ъ̀т].

Това правило важи само в сегашно време;
то не важи за глаголите в минало време.
Пример:
— сегашно време, 1 л. ед.ч.: а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀];
— минало свършено време, 3 л. ед.ч.: то̀й летя̀ [то̀й лет'а̀].

Изключения:

1. Глаголът зна̀я е от I спрежение и се спряга като глагола игра̀я:
   зна̀я, зна̀еш, зна̀е, зна̀ем, зна̀ете, зна̀ят.
   Но той има и дублетна форма за 1 л. ед.ч.: знам с окончание -м, което не е характерно за I спрежение.
2. Глаголът ям е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е яда̀ (обаче няма такава форма):
   ям, ядѐш, ядѐ, ядѐм, ядѐте, яда̀т.
3. Глаголът дам е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е дада̀ (обаче няма такава форма):
   дам, дадѐш, дадѐ, дадѐм, дадѐте, дада̀т.

Употреба

Основната употреба на сегашното време е за обозначаване на действия, протичащи във или около момента на говорене. Тук спадат:

• Действия или състояния в самия момент на говорене:
  В момента Петър играе футбол.
• Продължителни действия или състояния около момента на говорене:
  Все още живея под наем.
• Повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в този момент:
  Тези дни кашлям доста. (Говорещият може да не кашля точно в момента на говорене.)
• Постоянни истини, вкл. научни закони:
  Небето е синьо.
  Младостта е по-хубава от старостта.
  Две и две прави четири.
  Енергията не се създава и не се унищожава.
  На морското равнище водата кипи при 100 градуса по Целзий.
• Пословици и поговорки (могат да се отнесат към постоянните истини):
  Дървото се превива, докато е младо.

Сегашното време има и преносна употреба:

• Вместо бъдеще време – за сигурни (например запланувани) събития:
  Утре постъпвам в болница.
• Вместо минало или бъдеще време – за създаване на ярка картина (все едно че събитията се разиграват пред очите на събеседниците) може да се употребят няколко последователни глагола в сегашно време в рамките на по-голям текст, чието основно време е минало или бъдеще:
  Разказах за затрудненията си и моят приятел веднага ми предложи помощ.
  Ставам, стискам му ръката цели пет минути и горещо му благодаря!
• Вместо минало време – за създаване на цялостен разказ (това е т.нар. сегашно историческо време):
  Априлското въстание избухва през 1876 година.
  Това глаголно време се използва и в енциклопедиите, вкл. в Уикипедия.
• Вместо минало или бъдеще време – след глагол за умствена или сетивна дейност:
  Мислех, че не разбираш. Ще мисля, че не разбираш.
  Еднакво правилни са изреченията
  Видях го, че идва. и Видях го, че идваше.
  В тези случаи езиковата практика дава предпочитание на изразите със сегашно време.^[1]

Сегашното време на глаголите от несвършен вид (например чета) може да се употребява самостоятелно:
Чета интересна книга.

Сегашното време на глаголите от свършен вид (например прочета) не може да се употребява самостоятелно, а само в подчинени изречения:
Искам да прочета тази книга.
Какво ще науча, ако прочета тази книга?
Тези изрази се отнасят за бъдещето, въпреки че са в сегашно време. Подобна промяна в смисъла настъпва и с глаголите от несвършен вид:
Искам да чета интересни книги.
Тук действието четене е бъдещо въпреки сегашното време на глагола.

Източници

1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 110 – 113.