Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие.[1] Затова миналото неопределено време неофициално се нарича понякога сегашно резултативно.
Образуване
Минало неопределено време се образува чрез спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Например глаголът мисля в минало неопределено време се спряга по следния начин:
|
ед.ч. |
мн.ч.
|
1 л.
|
м.р. |
мислил съм
|
мислили сме
|
ж.р. |
мислила съм
|
ср.р. |
мислило съм
|
2 л.
|
м.р. |
мислил си
|
мислили сте
|
ж.р. |
мислила си
|
ср.р. |
мислило си
|
3 л.
|
м.р. |
мислил е
|
мислили са
|
ж.р. |
мислила е
|
ср.р. |
мислило е
|
Формите на спомагателния глагол съм в сегашно време са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречението или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи.[1]
Употреба
Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.[1]
Често срещани грешки
Често срещана грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие за образуване на минало неопределено време. Това причастие служи само за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми.
Пример:
- Правилно: Мислил съм по този въпрос, затова имам мнение.
- Грешно: Мислел съм по този въпрос, затова имам мнение.
Формата мислел съм може да е:
- преизказна за сегашно или минало несвършено време:
- Според него съм мислел твърде много по въпроса. – предположителна за минало несвършено време:
- Може би съм мислел за нещо важно, затова не съм те чул.
Някои глаголи по семантични причини практически не се употребяват в минало свършено време. Такъв е например глаголът зная: формите знаях, знаяхме и т.н., както и причастието знаял не се използват отдавна. В такъв случай се използва миналото несвършено деятелно причастие. Например казва се не съм знаел. Формата не съм знаял е остаряла.
Бележки
- ↑ а б в Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 122–125.