Минало свършено време

Тази статия е за глаголното време в българския език. За общите характеристики на това време вижте Аорист.

---

Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.^[1]

Минало свършено време в българския език притежават както глаголите от свършен вид, така и тези от несвършен вид. Миналото свършено време на несвършените глаголи означава само, че съответното действие е било прекратено в миналото, но не показва дали действието е било доведено докрай.

Примери:

• Свършен вид: Вчера прочетох една интересна книга.
• Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга, но така и не я прочетох.
• Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга и най-накрая я прочетох.

Форми за минало свършено време имат практически всички български глаголи с много малко изключения.

Глаголът съм/бъда поначало има форми за минало свършено време, но те почти не се употребяват:^[1]

аз бидох, ти биде, той/тя/то биде, ние бидохме, вие бидохте, те бидоха.

Те служат за разграничаването на минало свършено от минало предварително време в страдателен залог:

• Минало свършено време: Когато отидох у Петър, Мария биде наградена.
• Минало предварително време: Когато отидох у Петър, Мария беше наградена.

Формата биде наградена означава, че награждаването е станало, след като говорещият е отишъл у Петър. Обратно, формата беше наградена показва, че награждаването на Мария е станало предварително, тоест преди говорещият да отиде у Петър, така че при отиването си у Петър говорещият е заварил Мария вече наградена.

В съвременния български книжовен език изрази като бидох поканен звучат архаично и практически не се използват.^[1] Вместо това се казва бях поканен, въпреки че при липса на контекст и лексикален маркер за време може да възникне двусмислие (объркване между минало свършено и минало предварително време).

Някои глаголи по семантични причини почти не се използват в минало свършено време. Например глаголът зная има форми за минало свършено време:

аз знаях, ти зная, той/тя/то зная, ние знаяхме, вие знаяхте, те знаяха.

Само че тези форми, както и миналото свършено деятелно причастие знаял почти не се употребяват.

Формообразуване

Формите на глагол в минало свършено време се получават, като към глаголната основа в минало свършено време се добавят следните окончания за лице и число:

	ед.ч.	мн.ч.
1 л.	-х	-хме
2 л.	–	-хте
3 л.	–	-ха

От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало свършено време:

• ти чете – той/тя/то чете;
• ти игра – той/тя/то игра;
• ти мисли – той/тя/то мисли;
• ти вървя – той/тя/то вървя;
• ти гледа – той/тя/то гледа.

Глаголната основа в минало свършено време (т.е. формата за 3 л. ед.ч.) практически съвпада с глаголната основа в сегашно време, като разлика има обикновено само в основната гласна (последния звук). Точните правила зависят от спрежението и разреда на глагола.^[2]

Първо спрежение

От първо спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -е:

• аз чета – той чете;
• аз бера – той бере;
• аз играя – той играе.

Първото спрежение се дели на седем разреда.

I спрежение, I разред

От I разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои някоя от следните (твърди) съгласни:

д, т, з, с, к.

В този случай основната гласна в минало свършено време остава е само във второ и трето лице, единствено число; в останалите лица и числа тя се заменя с о.

Примери:

съгласна	д	т	з	с	к
основна форма	доведа	чета	вляза	донеса	река
1 л. ед.ч.	доведох	четох	влязох	донесох	рекох
2 л. ед.ч.	доведе	чете	влезе	донесе	рече
3 л. ед.ч.	доведе	чете	влезе	донесе	рече
1 л. мн.ч.	доведохме	четохме	влязохме	донесохме	рекохме
2 л. мн.ч.	доведохте	четохте	влязохте	донесохте	рекохте
3 л. мн.ч.	доведоха	четоха	влязоха	донесоха	рекоха

I спрежение, II разред

От II разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои съгласната н, с изключение на случая, когато тя е наследник на носовия призвук на старобългарската малка носовка (тогава глаголът е от VII разред).^[3]

От II разред на I спрежение са и някои (не всички) глаголи, в които пред окончанието на основната форма стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред и не е шушкава; тоест различна е от всички тези съгласни:

д, т, з, с, к;

ж, ш, ч, дж.

Изискването за твърда съгласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.

Глаголите, които отговарят на тези изисквания, но не са от II разред, са от V разред.

При глаголите от II разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

съгласна	н	други
основна форма	седна	кова	бера
1 л. ед.ч.	седнах	ковах	брах
2 л. ед.ч.	седна	кова	бра
3 л. ед.ч.	седна	кова	бра
1 л. мн.ч.	седнахме	ковахме	брахме
2 л. мн.ч.	седнахте	ковахте	брахте
3 л. мн.ч.	седнаха	коваха	браха

I спрежение, III разред

От III разред на I спрежение са всички глаголи, чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на съгласна + я. Въпросната мека съгласна не може да бъде шушкава, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди в българския книжовен език.

При глаголите от този разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време, а меката съгласна губи мекостта си, тоест става твърда съгласна.

Пример: Глаголът капя е от този разред:

• капя – 1 л. ед.ч. сег.вр.
• капе – 3 л. ед.ч. сег.вр.
• капа – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.

От този разред са също глаголите къпя, сипя, щипя, дремя и др.

основна форма	капя	къпя	сипя	щипя	дремя
1 л. ед.ч.	капах	къпах	сипах	щипах	дремах
2 л. ед.ч.	капа	къпа	сипа	щипа	дрема
3 л. ед.ч.	капа	къпа	сипа	щипа	дрема
1 л. мн.ч.	капахме	къпахме	сипахме	щипахме	дремахме
2 л. мн.ч.	капахте	къпахте	сипахте	щипахте	дремахте
3 л. мн.ч.	капаха	къпаха	сипаха	щипаха	дремаха

I спрежение, IV разред

От IV разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои шушкава съгласна.

В този случай при образуване на минало свършено време основната гласна се заменя с а, а шушкавата съгласна се заменя с нешушкава:

• ж става з или г;
• ш става с;
• ч става к.

Тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди, то окончанието в 1 л. ед.ч. сег.вр. е -а. Понеже основната гласна в минало свършено време става също а, по-лесно е глаголът да се преобразува направо в 1 л. ед.ч.: променя се шушкавата съгласна и се добавя окончанието -х.

Примери:

• лъжа става лъгах;
• мажа става мазах;
• пиша става писах;
• плача става плаках.

основна форма	лъжа	мажа	пиша	плача
1 л. ед.ч.	лъгах	мазах	писах	плаках
2 л. ед.ч.	лъга	маза	писа	плака
3 л. ед.ч.	лъга	маза	писа	плака
1 л. мн.ч.	лъгахме	мазахме	писахме	плакахме
2 л. мн.ч.	лъгахте	мазахте	писахте	плакахте
3 л. мн.ч.	лъгаха	мазаха	писаха	плакаха

I спрежение, V разред

От V разред на I спрежение са онези глаголи, които не са от II разред и в чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) пред окончанието стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред, не е шушкава и не е н. Ако обаче въпросната съгласна е м и ако тя е получена от носовия призвук на старобългарската малка носовка, тогава глаголът е не от V разред, а от VII разред.^[3]

Изискването за твърда съгласна пред основната гласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.

При глаголите от този разред споменатата съгласна омеква, а основната гласна се заменя с а (и се бележи с я) във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

основна форма	простра	умра	вра (се)
1 л. ед.ч.	прострях	умрях	врях (се)
2 л. ед.ч.	простря	умря	вря (се)
3 л. ед.ч.	простря	умря	вря (се)
1 л. мн.ч.	простряхме	умряхме	вряхме (се)
2 л. мн.ч.	простряхте	умряхте	вряхте (се)
3 л. мн.ч.	простряха	умряха	вряха (се)

I спрежение, VI разред

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

При глаголите от VI разред основната форма е същевременно форма за 3 л. ед.ч. мин.св.вр. Следователно основната им гласна се променя от е в йотувано а (тоест я [йа]), а формата им за 1 л. ед.ч. мин.св.вр. (която се получава чрез добавяне на окончанието -х) завършва на -ях, подобно на глаголите от V разред, но за разлика от тях, глаголите от VI разред съдържат гласна пред завършека -ях.

Пример:

основна форма	трая	вая	лая	отчая
1 л. ед.ч.	траях	ваях	лаях	отчаях
2 л. ед.ч.	трая	вая	лая	отчая
3 л. ед.ч.	трая	вая	лая	отчая
1 л. мн.ч.	траяхме	ваяхме	лаяхме	отчаяхме
2 л. мн.ч.	траяхте	ваяхте	лаяхте	отчаяхте
3 л. мн.ч.	траяха	ваяха	лаяха	отчаяха

I спрежение, VII разред

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

Глаголите от VII разред губят основната си гласна при преход от сегашно към минало свършено време:

• чуя – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
• чуе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
• чу – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
• чух – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Тъй като основната гласна се губи и в основната форма на глагола, преходът от сегашно към минало свършено време се описва по-лесно направо в 1 л. ед.ч. (без да се преминава през формите за 3 л. ед.ч.): окончанието -я се заменя с -х:

• чуя – чух;
• плюя – плюх;
• играя – играх;
• влияя – влиях;
• шия – ших.

Малко по-особен е случаят със завършека -ея. Окончанието я се заменя с х, обаче и е се заменя с я. В крайна сметка завършекът -ея се заменя с -ях:

• живея – живях;
• владея – владях;
• копнея – копнях.

Ако обаче съгласната пред -ея е шушкава (следователно винаги твърда), то завършекът -ея се заменя с -ах, не с -ях:

• закопчея – закопчах.

Особен случай представляват някои глаголи, в чиято основна форма пред окончанието е стояла някога малка носовка (следователно гласна). Носовият призвук се е изгубил с времето, като на негово място се е появила съгласна н или м. Тъй като тя отделя носовата гласна от окончанието, няма условия за йотация, поради което окончанието на тези глаголи в основната им форма е -а, не -я. Въпреки това те попадат в VII разред, тоест при образуване на минало време основната гласна се губи, но се губи и съгласната, наследила носовия призвук.^[3]

Пример с глагола взема:

• взема – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
• вземе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
• взе – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
• взех – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Практически преходът от сегашно към минало свършено време при тези глаголи може да се извърши направо в 1 л. ед.ч., като завършекът -ма се замени с -х (отпред винаги стои е):

• взема – взех;
• наема – наех;
• заема – заех;
• кълна – клех.

Глаголът кълна също спада към тази група, но при него има допълнителна особеност: изчезнал е звукът е пред завършека -на, но тъй като съчетанието от звуци клн не може да се произнесе лесно, между к и л се е вмъкнало непостоянно ъ (срв. клетва). Ако се обърне редицата от звукови промени, глаголът кълна ще приеме формата клена, от която чрез замяната на завършека -на с -х по описаното правило се получава формата клех за 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

основна форма	играя	влияя	чуя	плюя	шия	живея	закопчея	взема	кълна
1 л. ед.ч.	играх	влиях	чух	плюх	ших	живях	закопчах	взех	клех
2 л. ед.ч.	игра	влия	чу	плю	ши	живя	закопча	взе	кле
3 л. ед.ч.	игра	влия	чу	плю	ши	живя	закопча	взе	кле
1 л. мн.ч.	играхме	влияхме	чухме	плюхме	шихме	живяхме	закопчахме	взехме	клехме
2 л. мн.ч.	играхте	влияхте	чухте	плюхте	шихте	живяхте	закопчахте	взехте	клехте
3 л. мн.ч.	играха	влияха	чуха	плюха	шиха	живяха	закопчаха	взеха	клеха

Второ спрежение

От второ спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -и:

• аз летя – той лети;
• аз (да) видя – той (да) види;
• аз броя – той брои;
• аз (да) устроя – той (да) устрои;
• аз лежа – той лежи;
• аз мълча – той мълчи.

Основната форма на тези глаголи (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на -я, независимо дали пред окончанието стои съгласна, или друга гласна, и независимо дали ударението пада върху окончанието, или върху основата. Единственото изключение е, когато пред окончанието стои шушкава съгласна (ж, ш, ч, дж): в този случай окончанието е -а, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди.

Второто спрежение се дели на три разреда.

II спрежение, I разред

От I разред на II спрежение са онези глаголи, при които формите за 3 л. ед.ч. в сегашно и минало свършено време съвпадат. Тоест основната гласна и се запазва при прехода от сегашно към минало свършено време.

основна форма	платя	тая	устроя	мъча	греша
1 л. ед.ч.	платих	таих	устроих	мъчих	греших
2 л. ед.ч.	плати	таи	устрои	мъчи	греши
3 л. ед.ч.	плати	таи	устрои	мъчи	греши
1 л. мн.ч.	платихме	таихме	устроихме	мъчихме	грешихме
2 л. мн.ч.	платихте	таихте	устроихте	мъчихте	грешихте
3 л. мн.ч.	платиха	таиха	устроиха	мъчиха	грешиха

II спрежение, II разред

От II разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на -я.

Основната форма на глаголите от този разред не може да има окончание -а, предшествано от шушкава съгласна, защото основата в минало време няма да завършва на -я, а на -а.

основна форма	видя	търпя	стоя
1 л. ед.ч.	видях	търпях	стоях
2 л. ед.ч.	видя	търпя	стоя
3 л. ед.ч.	видя	търпя	стоя
1 л. мн.ч.	видяхме	търпяхме	стояхме
2 л. мн.ч.	видяхте	търпяхте	стояхте
3 л. мн.ч.	видяха	търпяха	стояха

Въпреки че буквеният облик на формите за 2 и 3 л. ед.ч. в минало свършено време съвпада със записа на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.), има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а посочените форми за минало време завършват със звука [а] (и той винаги е ударен).

II спрежение, III разред

От III разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на -а. По буквен състав тя съвпада с основната форма, но има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а формата за минало време завършва със звука [а] (и той винаги е ударен). Това, че основната форма завършва на -а, се дължи на наличието на шушкава съгласна пред окончанието. (Обаче не всички глаголи от II спрежение с шушкава съгласна пред окончанието са от III разред; те могат да бъдат и от I разред.)

основна форма	лежа	мълча
1 л. ед.ч.	лежах	мълчах
2 л. ед.ч.	лежа	мълча
3 л. ед.ч.	лежа	мълча
1 л. мн.ч.	лежахме	мълчахме
2 л. мн.ч.	лежахте	мълчахте
3 л. мн.ч.	лежаха	мълчаха

Трето спрежение

От трето спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -а или на -я. Основната форма на тези глаголи завършва на -м и това е тяхна отличителна черта.

Примери за глаголи от III спрежение:

• на -а (I разред): купувам, продавам, обичам и т.н.;
• на -я (II разред): отварям, затварям, заговарям и т.н.

При глаголите от III спрежение в 3 л. ед.ч. няма разлика между сегашно и минало свършено време нито в изписването, нито в изговарянето на глаголните форми. Например той продава и той отваря са форми едновременно за сегашно и минало свършено време.

разред	I разред	II разред
основна форма	продавам	отварям
1 л. ед.ч.	продавах	отварях
2 л. ед.ч.	продава	отваря
3 л. ед.ч.	продава	отваря
1 л. мн.ч.	продавахме	отваряхме
2 л. мн.ч.	продавахте	отваряхте
3 л. мн.ч.	продаваха	отваряха

Фонетични промени

При образуване на формите за минало свършено време от основната форма на глагола често настъпват разнообразни фонетични промени.

Изпадане и/или вмъкване на гласни:

• кълна – клех;
• бера – брах;
• дера – драх;
• коля – клах.

Изпадане на съгласни:

• кълна – клех;
• взема – взех.

Замяна на една съгласна с друга:

• сека – сякох – сече;
• мога – можах – можа.

Понякога в една дума има няколко фонетични промени. Например глаголът режа има минало свършено време рязах, при чието образуване настъпват едновременно две фонетични промени: съгласната ж преминава в з, при което променливото я в корена от е става я.

Когато обаче променливото я е основната гласна на минало свършено време, то не се прегласява в е пред окончанията -хме и -хте за 1 и 2 л. мн.ч. Тоест глаголите в минало свършено време могат да завършват на -яхме и -яхте. За това има исторически причини: след буквата х във всички окончания (вкл. 1 л. ед.ч.) е стоял ер голям, тоест двата завършека са изглеждали така: -яхъме и -яхъте, поради което е нямало условия за преглас на я в е.

Ударение

В рамките на минало свършено време, тоест в различните лица и числа, ударението не се мести:

видя̀х, видя̀, видя̀;

видя̀хме, видя̀хте, видя̀ха.

На същото място пада ударението и в съответното минало свършено деятелно причастие и също не се мести в различните родове и числа, членувани и нечленувани форми:

видя̀л, видя̀ла, видя̀ло, видѐли;

видѐлия(т), видя̀лата, видя̀лото, видѐлите.

Мястото на ударението на глаголите в минало свършено време (а значи и мястото на ударението на миналото свършено деятелно причастие) според книжовноезиковата норма от 2002 г. насам се определя така:

1) При преминаване от сегашно към минало свършено време ударението на глаголите от I разред на I спрежение (тези, които завършват на -ох в 1 л. ед.ч. на минало свършено време) се премества напред (от основната гласна към предходната сричка):

чета̀ – чѐтох;

пека̀ – пѐкох;

доведа̀ – довѐдох;

донеса̀ – донѐсох.

2) Ако в сегашно време ударението на глагол от I разред на I спрежение не пада върху основната гласна, то не се мести:

вля̀за – вля̀зох;

изля̀за – изля̀зох.

3) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение не пада върху основната гласна, то в минало свършено време ударението се премества назад, върху основната гласна:

вѝдя – видя̀х.

4) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение пада върху основната гласна, то не се мести:

търпя̀ – търпя̀х;

стоя̀ – стоя̀х.

5) При останалите глаголи ударението не се мести:

ка̀пя – ка̀пах;

тра̀я – тра̀ях;

игра̀я – игра̀х;

бера̀ – бра̀х;

кова̀ – кова̀х;

сѐдна – сѐднах;

дрѐмя – дрѐмах;

лъ̀жа – лъ̀гах;

простра̀ – простря̀х;

чу̀я – чу̀х;

плю̀я – плю̀х;

влия̀я – влия̀х;

пѝя – пѝх;

живѐя – живя̀х;

закопчѐя – закопча̀х;

взѐма – взѐх;

кълна̀ – клѐх;

платя̀ – платѝх;

тая̀ – таѝх;

устро̀я – устро̀их;

мъ̀ча – мъ̀чих;

греша̀ – грешѝх;

лежа̀ – лежа̀х;

да̀вам – да̀вах;

повта̀рям – повта̀рях.

В някои говори ударението на повечето глаголи в минало свършено време и съответните им минали свършени деятелни причастия може да се мести назад, върху основната гласна (без разлика в смисъла) за всички лица и числа на глагола и за всички числа и родове на свършеното минало деятелно причастие. Явлението се наблюдава последователно в западните говори (седна̀х, седна̀л; и дори разходѝх се, разходѝл се); не се мести назад само ударението на глаголите, завършващи на -ох, и съответните им минали свършени деятелни причастия (чѐтох, чѐл); не се мести назад и ударението на глаголите и миналите свършени деятелни причастия, при които то поначало пада на последната сричка в 1 л. ед.ч. за глаголите и в м.р. ед.ч. нечл. за причастията (лежа̀х, лежа̀л). В източните говори ударението не се мести (сѐднах, сѐднал; разхо̀дих се, разхо̀дил се); тоест книжовната норма понастоящем се води по източните говори.^[4]

В говорите от междинните области такова придвижване на ударението се наблюдава само при някои глаголи и този компромисен вариант е бил езикова норма до 2002 г. в продължение на повече от столетие. Според тази (вече отменена) книжовна норма е можело да се мести назад, върху основната гласна, ударението само на онези глаголи в минало свършено време, които попадат в т. 5 по-горе, ударението не пада поначало върху основната гласна (иначе няма къде да се премести) и отговарят още на всички тези изисквания: ^[1]

а) Основната им форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) не завършва на -ирам, -изирам, -асам, -ясам, -есам, -осам, -исам, -дисам. Например за правилни са били приемани само следните форми: ^[1]

харѐсах, боядѝсах, организѝрах;

харѐсал, боядѝсал, организѝрал.

б) Глаголът не съдържа представки с гласни или е от несвършен вид. Например глаголите разхо̀дя се, изва̀дя са от свършен вид и имат представки с гласни, затова единствено правилни са били формите с непридвижено ударение: ^[1]

разхо̀дих се, изва̀дих;

разхо̀дил се, изва̀дил.

Поначало преместването на ударението назад е било допустимо само при глаголи, несъдържащи представки с гласни (независимо от вида на глагола). Допустими са били дублетни форми като следните: ^[1]

ка̀зах и каза̀х;

ча̀ках и чака̀х;

пла̀ках и плака̀х;

схва̀нах и схвана̀х;

вло̀жих и вложѝх;

и др.

Дублетни са били и формите на съответните минали свършени деятелни причастия: ^[1]

ка̀зал и каза̀л;

ча̀кал и чака̀л;

пла̀кал и плака̀л;

схва̀нал и схвана̀л;

вло̀жил и вложѝл;

и др.

Отначало книжовната норма дори е поощрявала такова придвижване на ударението назад, за да се разграничат в 3 л. ед.ч. сегашно време и минало свършено време, чиито форми иначе съвпадат: ^[1]

Той те ча̀ка. (сег.вр.).

Той те чака̀. (мин.св.вр.).

Това е бил и единственият начин да се различат свършеното и несвършеното минало деятелно причастие на някои глаголи, например казвам: ^[5]

несвършено: само ка̀звал;

свършено: ка̀звал и казва̀л.

Поради същите причини е било допустимо, макар и непрепоръчително, преместването на ударението при глаголи с представки от несвършен вид, например разглеждам: ^[1]

той разглѐжда (двусмислено);

той разглежда̀ (мин.св.вр.).

Също и при миналите свършени деятелни причастия на такива глаголи:

той разглѐждал (двусмислено);

той разглежда̀л (мин.св.деят.прич.).

В българската литература има стихотворения, при които ритъмът и римите зависят от преместването на ударението назад.

Пример:

Закри се орлов поглед, веч хладно е челото,

де чудната идея роди се и блесна̀,

студена е ръката, що сееше доброто

и падналий подигна, и кривдата блъсна̀!

(И. Вазов)

С течение на времето книжовната норма е започнала да препоръчва запазване на мястото на ударението, а от 2002 г. ударението изобщо не може да се мести.

Преместването на ударението е било възможно само при глаголите в минало свършено време и само при миналите свършени деятелни причастия. Били са допустими например такива форми: ^[5]

хо̀дихме и ходѝхме;

хо̀дили и ходѝли.

Не са били допустими премествания на ударението при глаголите в минало несвършено време, нито при миналите несвършени деятелни причастия: ^[5]

Правилно: хо̀дехме, хо̀дели.

Неправилно: ходѐхме, ходѐли.

Не са били допустими премествания на ударението при отглаголните съществителни на -не, чието ударение поначало съвпада с ударението в минало свършено време: ^[6]

Правилно: хо̀дене.

Неправилно: ходѐне.

Съвпадеж с минало несвършено време

Окончанията на глаголите в минало свършено и минало несвършено време съвпадат във всички числа и лица без 2 и 3 л. ед.ч. Това не означава непременно, че съвпадат и съответните глаголни форми, защото може да има разлика в основната гласна, например мѝслих е в минало свършено време, а пък мѝслех е в минало несвършено време. Същото се отнася и за миналите деятелни причастия: мѝслил е свършеното, а мѝслел е несвършеното минало деятелно причастие.

Обаче при глаголите от III спрежение и при някои други глаголи съвпадат всички форми за минало свършено и минало несвършено време с изключение на 2 и 3 л. ед.ч. Например отва̀рях, разбѝрахме, съвѐтвахте и търпя̀ха са форми едновременно за минало свършено и минало несвършено време. Същото важи и за причастията (във всички родове и числа): търпя̀л, разбѝрала, отва̀ряло и съвѐтвали са едновременно свършени и несвършени минали деятелни причастия. В тези случаи разликата може да се разбере само от контекста.

Употреба

Минало свършено е основното разказвателно време, а минало несвършено е основното описателно време в плана на миналото. Когато се употреби поредица от глаголи в минало свършено време, тя описва низ от последователно приключили действия. За тях може да се направи малък филм, който да отразява динамиката им; те обаче не могат да се поберат в един кадър. Напротив, дори да се употреби поредица от глаголи в минало несвършено време, действието няма да се придвижи напред, а ще остане в един и същи миг от миналото. Поредица от глаголи в минало несвършено време описва едно и също състояние, един кадър от филма, тоест нещо, което може да се нарисува или фотографира.^[7]

Пример (текст от Св. Минков):
Непознатият натисна звънеца. Някъде между стените на къщата избръмча сякаш заплетена в паяжина муха, после се чуха леки стъпки, в бравата щракна ключ, вратата се отвори. На прага стоеше стара жена, наметната с шал. Малките ѝ нозе бяха обути в грамадни вълнени пантофи, посивялата ѝ коса излъчваше сребристо сияние в мрака.

Бележки

1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 116–118.
2. Образуване на минало свършено време.
3. Павлина Върбанова, Проляна или пролята? Имате рядката възможност да изберете.
4. ИБЕ–БАН, Ударение на глагола говоря във формата за второ и трето лице ед.ч. в мин.св. време, 15.IX.2015 г.
5. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 173.
6. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 180–181.
7. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 136.