Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 9 декември 1894 г., след което е наследено от третото правителство на Константин Стоилов.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Основната причина за образуването на новото правителство е желанието на княз Фердинанд I да избегне опеката на Стефан Стамболов и да бъде признат от Русия за български владетел.
Коалционният кабинет предприема редица мерки за стабилизиране на вътрешно политическата обстановка и намаляване влиянието на Народнолибералната партия. Освободени са интернираните от стамболовистите политически дейци, ограничена е обществената и политическата дейност на ръководителите ѝ и се прочиства държавният апарат от техни привърженици. Приет е „Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници“. Възобновяват или реорганизират дейността си политическите партии, репресирани при управлението на Стефан Стамболов (Либералната партия на д-р Радославов, Каравеловската партия и Либераланата партия на Драган Цанков).[2]
Първият опит за възстановяване на добрите българо-руски отношения, а оттам – и за признаване на княза за законен български владетел, са направени през есента на 1894 г. На 21 октомври 1894 г. княз Фердинанд I и Народното събрание изпращат съболезнователни телеграми до руското правителство и императорския двор във връзка със смъртта на император Александър III. Няколко дни по-късно министър-председателят на княжеството д-р Стоилов в реч пред Народното събрание официално изразява намеренията на правителството да подобри българо-руските отношения. Руската дипломация първоначално приема хладно опитите за сближаване от страна на България – отхвърлено е предложението за среща на правителствено равнище в Петербург. Едва след приема на „Закона за амнистията“ (декември 1894 г.) и след завръщането в Княжеството на емигрантите през периода на стамболовския режим русофили се създават реални условия за помирение между двете славянски държави.[3][2]
През шестте месеца на управление кабинетът успява да реши основните вътрешно- и външнополитически проблеми. Основната причина за това е разнородният му партиен състав и произтичащите от това борби за повече министерски и депутатски места. (през септември 1894 г. се провеждат избори за VIII обикновено народно събрание). Поради разногласия в правителството на 5 декември 1894 г. д-р Стоилов подава оставка. Четири дни по-късно князът му възлага да състави кабинет от представители на Народната партия.[4][2]
Правителството на Стоилов е образувано от представители на Народната (народяшката) партия, Съединистката партия и Съединената легална опозиция, непосредствено след оставката на Стефан Стамболов. Съставено е от онези противници на бившия министър-председател, които поддържат княза. Останалите фракции, които са били в опозиция при Стамболов, но не признават Фердинанд – каравелисти и цанковисти – остават извън закона, а водачите им са в затвора или в изгнание, въпреки частичното либерализиране на печата и обществения живот при Стоилов.[2][5]
Сформира се от следните 5 министри и един председател[2].