Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев.[2]
Политика
Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в страната ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катастрофа.[2]
Поемайки властта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение.[2]
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и граждански експерти.
Кабинет
Сформира се от следните 7 министри:[2]
Промени в кабинета
от 29 януари 1935
Литература
Бележки
- ↑ ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182 – 184.