Правителство на Константин Стоилов 2

Правителство на Константин Стоилов
16-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Фердинанд I
Председател	Константин Стоилов
Сформиране	19 май 1894
Разпускане	9 декември 1894
Първоначален състав
Коалиция	НП, ЛП (радослависти)
Министри	5
~ мъже	5
~ жени	0
Стамболов Стоилов 3

Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.^[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 9 декември 1894 г., след което е наследено от третото правителство на Константин Стоилов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.

Основната причина за образуването на новото правителство е желанието на княз Фердинанд I да избегне опеката на Стефан Стамболов и да бъде признат от Русия за български владетел.

Вътрешна политика

Коалционният кабинет предприема редица мерки за стабилизиране на вътрешно политическата обстановка и намаляване влиянието на Народнолибералната партия. Освободени са интернираните от стамболовистите политически дейци, ограничена е обществената и политическата дейност на ръководителите ѝ и се прочиства държавният апарат от техни привърженици. Приет е „Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници“. Възобновяват или реорганизират дейността си политическите партии, репресирани при управлението на Стефан Стамболов (Либералната партия на д-р Радославов, Каравеловската партия и Либераланата партия на Драган Цанков).^[2]

Външна политика

Първият опит за възстановяване на добрите българо-руски отношения, а оттам – и за признаване на княза за законен български владетел, са направени през есента на 1894 г. На 21 октомври 1894 г. княз Фердинанд I и Народното събрание изпращат съболезнователни телеграми до руското правителство и императорския двор във връзка със смъртта на император Александър III. Няколко дни по-късно министър-председателят на княжеството д-р Стоилов в реч пред Народното събрание официално изразява намеренията на правителството да подобри българо-руските отношения. Руската дипломация първоначално приема хладно опитите за сближаване от страна на България – отхвърлено е предложението за среща на правителствено равнище в Петербург. Едва след приема на „Закона за амнистията“ (декември 1894 г.) и след завръщането в Княжеството на емигрантите през периода на стамболовския режим русофили се създават реални условия за помирение между двете славянски държави.^[3][2]

1894, разпускане на правителството

През шестте месеца на управление кабинетът успява да реши основните вътрешно- и външнополитически проблеми. Основната причина за това е разнородният му партиен състав и произтичащите от това борби за повече министерски и депутатски места. (през септември 1894 г. се провеждат избори за VIII обикновено народно събрание). Поради разногласия в правителството на 5 декември 1894 г. д-р Стоилов подава оставка. Четири дни по-късно князът му възлага да състави кабинет от представители на Народната партия.^[4][2]

Съставяне

Правителството на Стоилов е образувано от представители на Народната (народяшката) партия, Съединистката партия и Съединената легална опозиция, непосредствено след оставката на Стефан Стамболов. Съставено е от онези противници на бившия министър-председател, които поддържат княза. Останалите фракции, които са били в опозиция при Стамболов, но не признават Фердинанд – каравелисти и цанковисти – остават извън закона, а водачите им са в затвора или в изгнание, въпреки частичното либерализиране на печата и обществения живот при Стоилов.^[2][5]

Кабинет

Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“

Сформира се от следните 5 министри и един председател^[2].

министерство	име		партия
председател на Министерския съвет		Константин Стоилов	Народна партия
външни работи и изповедания		Григор Начович	Народна партия
финанси		Иван Евстатиев Гешов	Народна партия
вътрешни работи		Константин Стоилов	Народна партия
народно просвещение		Васил Радославов (упр.)	Либерална партия (радослависти)
правосъдие		Васил Радославов	Либерална партия (радослависти)
военен		Рачо Петров	военен
търговия и земеделие		Димитър Тончев	Либерална партия (радослависти)
обществени сгради, пътища и съобщения		Григор Начович (упр.)	Народна партия

Промени в кабинета

от 17 септември 1894

министерство	име		партия
народно просвещение		Васил Радославов[6]	Либерална партия (радослависти)
правосъдие		Петър Пешев[6]	Либерална партия (радослависти)
обществени сгради, пътища и съобщения		Константин Величков[6]	Народна партия

от 2 октомври 1894

министерство	име		партия
търговия и земеделие		Иван Евстатиев Гешов[6] (упр.)	Народна партия

Вижте също

• Правителство на Стамболов
• Правителство на Стоилов (1894 – 1899)

Литература

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

1. ДВ. Указ № 4 от 19 май 1894 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 105 от 20 май 1887 г.
2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 58 – 60.
3. Стателова 1999, с. 133 – 138.
4. Стателова 1999, с. 139.
5. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 131 – 135.
6. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 24 април 2015)