PROFILBARU.COM

Правителство на Димитър Греков
	Правителство на Димитър Греков
18-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Фердинанд I
Председател	Димитър Греков
Народно събрание	108 / 169
Сформиране	19 януари 1899
Разпускане	1 октомври 1899
Първоначален състав
Коалиция	ЛП (радослависти), НЛП
Министри	8
~ мъже	8
~ жени	0
Хронология
Назначено от	X ОНС

Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.^[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.^[2] Управлява страната до 1 октомври 1899 г., след което е наследено от правителство на Тодор Иванчов.^[2]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

Управлението на кабинета Греков е белязано от остра финансова криза, която засилва зависимостта на Княжеството от чуждестранните кредитори и го принуждава да се откаже от проектите за контрол върху железниците в Южна България. Във вътрешнополитически план правителството се крепи на парламентарното мнозинство на радославистите и стамболовистите. Спорът между двете партии за разпределението на мандатите в X ОНС след частичните избори през септември 1899 година води до оставката на министър-председателя Греков.^[3]

Съставяне

Правителството идва на власт непосредствено след управлението на Народната партия. Състои се от безпартийни лица (какъвто е министър-председателят Греков, бивш стамболовист) и представители на Радославистката партия.^[3]

Кабинет

Сформира се от следните 8 министри и един председател:^[4]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Димитър Греков	безпартиен
вътрешни работи	Васил Радославов	Либерална партия (радослависти)
външни работи и изповедания	Димитър Греков	безпартиен
народно просвещение	Тодор Иванчов	Либерална партия (радослависти)
финанси	Михаил Тенев	Либерална партия (радослависти)
правосъдие	Петър Пешев	Либерална партия (радослависти)
военен	Стефан Паприков	военен
търговия и земеделие	Григор Начович	безпартиен
обществени сгради, пътища и съобщения	Димитър Тончев	Либерална партия (радослависти)

В краткия си период на водене не са правени промени.

Събития

15 март 1899 – Подписана е конвенция с Компанията на Източните железници, която получава за експлоатация новопостроената линия Пловдив – Чирпан – Нова Загора и бъдещата линия до Бургас. Българското правителство поема ангажимент да не строи алтернативни линии в Южна България в продължение на 25 години.^[3]^[5]
21 март 1899 – България сключва с Париба и Банк ентернасионал дьо Пари конверсионен заем за 260 000 000 лева при 5 % лихва. С него се конвертират 6-процентните заеми от времето на Стамболов и се осигуряват средства за нови жп линии. Гарантиран е с приходите от данъци, железници и пристанища. Ратифициран е от Народното събрание три месеца по-късно.^[3]^[6]
април 1899 – Парламентарни избори, спечелени от радославистите с административен натиск.^[3]
24 юни 1899 – В изпълнение на конвенцията от март същата година, Народното събрание спира строежа на жп линията Саранбей – Чирпан, замислена като заместител на Източните железници в Южна България.^[3]^[6]
септември 1899 – Либералите на Радославов си осигуряват самостоятелно мнозинство в допълнителните избори за депутати.^[3]
8 ноември 1899 – Довършена е жп линията Роман – Плевен – Шумен.^[7]

Вижте също

Литература

Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г. Част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. Посетен на 6 май 2015.

Бележки

↑ ДВ. Указ № 3 от 19 януари 1899 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 13 от 19 януари 1899 г.
↑ ^а ^б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 2 май 2015 г.)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Стателова 1999, с. 161 – 163.
↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 67 – 69.
↑ Тодорова 2009, с. 72.
↑ ^а ^б Тодорова 2009, с. 73 – 74.
↑ Доклад до Негово величество Фердинанд I, цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1887 – 1912. От Министерския съвет, с. 700. София, Държавна печатница, 1912. Онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Посетена на 17.07.2015.