PROFILBARU.COM

Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3
	Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3
45-о, 46-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Андрей Ляпчев
Сформиране	12 септември 1928
Разпускане	29 юни 1931
Първоначален състав
Партия(и)	Демократически сговор
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	174 / 261
Хронология
Назначено от	XXII ОНС

Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.^[1] и 15 май 1930 г.^[2] на цар Борис III. Управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.

Политика

Основна статия: Правителство на Андрей Ляпчев (1926 – 1928)

Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-Емануил – Джована.^[3]

През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили.^[3]

В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора.^[3]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Кабинет

Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство:^[3]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Андрей Ляпчев	Демократически сговор
външни работи и изповедания	Атанас Буров	Демократически сговор
вътрешни работи и народно здраве	Андрей Ляпчев	Демократически сговор
народно просвещение	Никола Найденов	Демократически сговор
финанси	Владимир Моллов	Демократически сговор
война	Иван Вълков	военен
търговия, промишленост и труд	Цвятко Бобошевски	Демократически сговор
правосъдие	Тодор Кулев	Демократически сговор
земеделие и държавни имоти	Димитър Христов	Демократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройство	Славейко Василев	Демократически сговор
железници, пощи и телеграфи	Рашко Маджаров	Демократически сговор

Промени в кабинета

от 11 януари 1929

министерство	име		партия
война		Никола Бакърджиев	военен

от 15 май 1930

След назначаване на новото правителство на 15 май 1930 г. министерския съвет претърпява следните промени:

министерство		партия
народно просвещение	Александър Цанков	Демократически сговор
правосъдие	Кънчо Миланов	Демократически сговор
земеделие и държавни имоти	Григор Василев	Демократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройство	Георги Данаилов	Демократически сговор
железници, пощи и телеграфи	Петко Стайнов	Демократически сговор
търговия, промишленост и труд	Димитър Мишайков	Демократически сговор

от 31 януари 1931

министерство	име		партия
война		Александър Кисьов	военен

от 14 май 1931

министерство	име		партия
търговия, промишленост и труда		Боян Смилов	Демократически сговор
земеделие и държавни имоти		Христо Статев	Демократически сговор

Събития

24 октомври до 29 октомври 1929 – Начало на Световната икономическа криза.

Литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
↑ ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
↑ ^а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163 – 168.