Обикновен делфин

Обикновен делфин

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Недостатъчно данни[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Делфинови (Delphinidae) род: Обикновени делфини (Delphinus) вид: Обикновен делфин (D. delphis)

Научно наименование

Delphinus delphis Linnaeus, 1758

Разпространение

Обикновен делфин в Общомедия

[ редактиране ]

Размер на Обикновения делфин, сравнен с човешкия

Обикновеният делфин (Delphinus delphis), наричан още белокоремен делфин, е морски бозайник от разред Китоподобни. Среща се и в България.

Физическа характеристика

• Дължина на тялото: до 3 м.
• Тегло: до 210 кг.

Окраската на тялото варира в различните области на разпространение. Обикновено гърбът е черен, тъмно кафяв или син, а коремът – бял. Отстрани на тялото има по две светли петна. Във всяка горна и долна челюст има по 40 – 60 конусовидни зъба.

Разпространение и местообитание

Широко разпространен в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, Средиземно, Черно и Червено море.

В Черно море извършва сезонни миграции в търсене на храна. През пролетно-летния сезон пребивава в северните, а през зимния – в южните райони.

Начин на живот

Храни се с риба в открито море. Гмурка се на неголеми дълбочини. В преследването на плячката си развива скорост около 60 km/h. Майката кърми единственото си делфинче в продължение на 4 месеца. При раждането си то е дълго 80 cm и тежи 10 – 15 kg. Обикновеният делфин живее до 25 – 35 години.^[3]

Таксономия

Съществува голямо разнообразие в големината, формите и окраската на обикновените делфини в различните области на разпространение, но до средата на 90-те години на 20 век всички те се определят като един-единствен вид: Delphinus delphis. Впоследствие обаче се разграничават два отделни вида, с опция за отделяне на трети:

• Късомуцунест обикновен делфин (Delphinus delphis)
• Дългомуцунест обикновен делфин (Delphinus capensis), от когото редица учени отделят делфините разпространени в Червено море и Индийския океан като Арабски обикновен делфин (Delphinus tropicalis)

Природозащитен статус

Фигурира в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като незастрашен.^[4]

Бележки

1. Delphinus delphis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Обикновен делфин. Посетен на 2022-03-28
3. Цветков А., Н. Боев. 1978. Морски бозайници. – В: Черно море. Варна, книгоизд. „Г. Бакалов", 151 – 154.
4. Hammond, P.S., Bearzi, G., Bjørge, A., Forney, K., Karczmarski, L., Kasuya, T., Perrin, W.F., Scott, M.D., Wang, J.Y., Wells, R.S. & Wilson, B. Delphinus delphis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 ноември 2009. (на английски)

Литература

• Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, стр. 222