Зайцевидни (Lagomorpha) е разред растителноядни плацентни бозайници. Разпространен е в почти целия свят с изключение на отделни области, като Антарктика, Мадагаскар, Югоизточна Азия.[1]
Представителите на разреда са средни по размер бозайници. Най-дребни са сеносъбирачите (Ochotona), които са с размера на плъх, а най-едри са зайците (Lepus), някои от които достигат дължина 70 cm. При всички представители ушите са добре развити, а опашката е съвсем къса или липсва. Задните крайници имат по четири пръста, което улеснява придвижването им чрез подскоци.[1]
Най-ранните фосили на зайцевидни, като тези на Eurymylus, са открити в Източна Азия и датират от края на Палеоцена или началото на Еоцена.[2] Представителите на семейство Зайцови (Leporidae) се появяват в края на Еоцена и бързо се разпространяват в цялото Северно полукълбо. Сеносъбирачките се появяват по-късно, през Олигоцена, в Източна Азия.[3]
Бележки
- ↑ а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 289-291.
- ↑ The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals. London, Marshall Editions, 1999. ISBN 1-84028-152-9. с. 285.
- ↑ Savage, RJG, & Long, MR. Mammal Evolution: an illustrated guide. New York, Facts on File, 1986. ISBN 0-8160-1194-X. с. 128–129.
