Еоцен

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Еоцен е епоха, продължила от около 56 допреди 34 млн. години. Тя е втората епоха на периода палеоген на ценозойската ера. Еоцен обхваща времето от края епохата палеоцен до началото на епохата олигоцен. Началото на еоцен е белязано от появата на първите съвременни бозайници. В края на еоцен е едно от най-големите измирания, наречено Grande Coupure („Великото прекъсване“ в приемствеността). Както и с други геоложки периоди, слоевете, които определят началото и края на епохата, са добре идентифицирани, въпреки че точните им датировки са малко несигурни.

Името еоцен идва от гръцки – ἠώς (eos зора) и καινός (kainos ново), и се отнася за „зората“ на съвременните („нови“) бозайници, които се появяват по време на епохата.

Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.