Степна скачаща мишка

Степна скачаща мишка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Критично застрашен[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Гризачи (Rodentia) семейство: Тушканчикови (Dipodidae) род: Същински скачащи мишки (Sicista) вид: Степна скачаща мишка (S. subtilis)

Научно наименование

Sicista subtilis (Pallas, 1773)

Степна скачаща мишка в Общомедия

[ редактиране ]

Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).

Разпространение

Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.^[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.^[4]

Описание

Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.

Хранене

Хранят се със семена на растения и с насекоми.

Размножаване

Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.^[4]

Бележки

1. Sicista subtilis (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
3. Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G. Sicista subtilis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 септември 2009. (на английски)
4. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343 – 345.