Ли Юан Цъ
- В това китайско име фамилията Ли стои пред личното име.
Ли Юан Цъ (на китайски: 李遠哲, пинин: Lǐ Yuǎnzhé) е тайвански химик и професор емерит в Калифорнийския университет, Бъркли.[1][2][3][4] Той става първият тайвански лауреат на Нобелова награда, когато през 1986 г. печели Нобелова награда за химия заедно с Джон Полани и Дъдли Хършбак за приноса им към динамиката на химическите елементарни процеси.[3][5] Работата на Ли включва употребата на напреднали техники на химична кинетика за изследване и манипулиране на поведението на химичните реакции.[3][5] От 15 януари 1994 г. до 19 октомври 2006 г. Ли служи като президент на Академия Синика.[4]
Ранен живот и образование
Ли е роден на 19 ноември 1936 г. в Синчу в северната част на Тайван, който по това време е окупиран от Японската империя. Баща му е художник, а майка му е начална учителка.[1][3][4] Докато е в началното училище, Ли участва в отборите по бейзбол и пинг-понг, а в средното училище играе тенис и свири на тромбон.
Поради постиженията си в средното училище, той е освободен от кандидатстудентски изпит и е приет директно в Националния университет на Тайван. През 1959 г. завършва бакалавърската си степен по наука.[1][3] Магистърската си степен изкарва в Националния университет Цин Хуа през 1961 г. След това постъпва в Калифорнийския университет, Бъркли, където завършва докторантурата си през 1965 г.[1][3]
Научна дейност
През февруари 1967 г. Ли започва да си сътрудничи с Дъдли Хършбак в Харвардския университет, работейки по реакциите между водородни атоми и диатомни алкални молекули и по построяването на универсален апарат за пресечени молекулярни лъчи. През 1968 г. започва работа като преподавател в Чикагския университет. През 1974 г. се завръща в Бъркли, където е назначен за професор по химия и за изследовател в Националната лаборатория Лоурънс Бъркли. Същата година става американски гражданин.
За да се разбере времевата зависимост на химичните реакции, химичните кинетици се фокусират върху разбирането на елементарните химични реакции, въвлечени в макроскопичните химични процеси и установяването на съответните им скорости. С разработването на множество усъвършенствани експериментални техники през 1960-те и 1970-те години, става възможно изучаването на динамиката на елементарните химични реакции в лаборатория. Изследванията на Ли са концентрирани върху възможността за управление на енергиите на реагентите и за разбиране на зависимостта на химичната реакция от молекулярната ориентация. За целта, Ли използва съвсем новата лабораторна техника на кръстосаните молекулярни лъчи, при която информацията от измерванията на ъгловото и скоростното разпределение му позволява да разбере динамиката на елементарните химични реакции.[6]
Отделно, Ли работи по създаването на нови изследователски институти в Тайван и набирането и отглеждането на отлични учени в Академия Синика. През 2010 г. заявява, че глобалното затопляне ще бъде много по-сериозно, отколкото учените са смятали до този момент. Той призовава тайванския народ да намали въглеродните си емисии и да живее по-икономично, споделяйки загрижеността си, че тайванците иначе няма да оцелеят в далечното бъдеще.
През 2003 г. Ли е един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманисткия манифест.[7]
Източници
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|