Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Паркът обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара планина в историята на Балканския полуостров.
Голямото релефно разнообразие се дължи на местоположението на природния парк. Той заема териториите на прехода между стръмния релеф на Централния Балкан и значително по-ниския и полегат източен дял на Стара планина. Това разнообразие в релефа предполага и голямото разнообразие във флората и фауната на района. Това, както и особеното историческо значение на тези части от Стара планина довеждат до обявяването на местността за природен парк.
В границите на Природен парк „Българка“ се намира горното течение и изворите на река Янтра, както и на нейните основни притоци. Площта на природния парк е 21 772 хектара като в парка са включени и землищата на девет населени места от общините Габрово и Трявна.
Статут
Природен парк „Българка“ е обявен на 9 август2002 г. с цел опазването на характерните за Стара планина букови екосистеми, както и заради културно-историческото значение на района.
От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и др. От реликтните голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0,6 ха. Уникалното на това находище е консервационно значимия хабитат, който се среща само тук и е с три етажа – бук-тис-лавровишна. В пределите на парка са установени и други консервационно значими хабитати – бук с лавровишна, бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук – джел – мъх и др.
Горски плодове (бясно дърво – Daphne mezereum)
Малката площ с многообразен релеф и почвено-климатични условия обуславя както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстови и тревисти видове. Имайки предвид това, че природен парк „Българка“ е най-младия парк на територията на страната, тежката работа по определяне и систематизиране на растителното многообразие тепърва предстои. Установени са 360 растителни вида, от които 31 вида фигурират в Червената книга на България (тис, лудо биле, родопски силивряк, планински явор (жешля), различни видове български орхидеи, лечебна пищялка, планински лук, нейчев зановец, планинско секирче, различни видове шапичета и др.). Близо 70% от официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията на парка в различна плътност. При зоогеографското райониране паркът попада в зоната на европейската фауна, Старопланинския район.
Влечуги са: смок – 3 вида, обикновена и черна усойница, пепелянка, зелен, кафяв, скален и др. гущери, слепок и др. От земноводните се срещат няколко вида жаби, дъждовник, тритон и др. От рибите се срещат балканска пъстърва, черна мряна, и др. Систематизирането на разнообразието при безгръбначни – членестоноги все още не е извършено.
