PROFILBARU.COM

<<	Август						>>
	Пн	Вт	Ср	Чт	Пт	Сб	Нд
31				1	2	3	4
32	5	6	7	8	9	10	11
33	12	13	14	15	16	17	18
34	19	20	21	22	23	24	25
35	26	27	28	29	30	31
Календар за 2024 г. Всички дати

2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна). Остават 151 дни до края на годината.

Събития

338 пр.н.е. – армията на Филип II постига решителна победа в Битката при Херонея, което осигурява хегемония на македонското царство в Гърция.
216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. – Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 г. – След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда – неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.

1802 г. – Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. – В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. – Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 г. – В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 г. – Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
1903 г. – В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
1921 г. – Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. – Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 г. – Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.

Гарата на Болоня след терористичния акт през 1980 г.

1934 г. – Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. – В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. – Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. – Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 г. – В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.
1990 г. – Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.

Родени

1627 г. – Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.)
1696 г. – Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.)
1788 г. – Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.)
1815 г. – Бернхард Ернст фон Бюлов, немски и датски дипломат († 1879 г.)
1820 г. – Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.)
1829 г. – Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф († 1904 г.)
1848 г. – Йозеф Шмаха, чешки актьор, режисьор и педагог († 1915 г.)
1849 г. – Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.)
1866 г. – Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател († 1934 г.)
1870 г. – Константин Живков, български военен деец
1872 г. – Борис Гайгуров, български просветен деец и революционер († 1968 г.)
1876 г. – Александър Белич, сръбски филолог († 1960 г.)
1877 г. – Стоян Филипов, български революционер и политик († 1944 г.)
1882 г. – Иван Джонев, български революционер († 1967 г.)
1884 г. – Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик († 1969 г.)
1888 г. – Теодоси Даскалов, български военен деец († 1945 г.)
1892 г. – Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.)
1893 г. – Асен Греков, военен деец († 1954 г.)
1905 г. – Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.)
1906 г. – Бончо Несторов, български писател и журналист († 1987 г.)
1915 г. – Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.)
1924 г. – Христо Ганев, български сценарист († 2021 г.)
1932 г. – Питър О'Тул, ирландски актьор († 2013 г.)
1940 г. – Коле Мангов, писател от Република Македония († 2013 г.)
1942 г. – Исабел Алиенде, чилийска писателка
1943 г. – Макс Райт, американски актьор († 2019 г.)
1946 г. – Нева Кръстева, българска композиторка
1951 г. – Джо Лин Търнър, американски рок певец
1951 г. – Марчел Юреш, румънски актьор
1956 г. – Красимир Доков, български актьор
1960 г. – Оливие Грюнер, френски актьор
1963 г. – Васил Киров, български юрист
1969 г. – Фернандо Коуто, португалски футболист
1974 г. – Анджи Сепеда, колумбийска актриса
1975 г. – Димитър Илиев, български автомобилен състезател
1975 г. – Минейро, бразилски футболист
1976 г. – Кати Вилхелм, немска биатлонистка
1976 г. – Сам Уортингтън, австралийски актьор
1976 г. – Тони Стораро, български попфолк изпълнител
1977 г. – Марк Ризо, американски китарист
1978 г. – Бойко Косев, български футболист
1978 г. – Горан Гавранчич, сръбски футболист
1983 г. – Хатидже Шендил, турска актриса
1984 г. – Елена Паришева, българска попфолк певица
1996 г. – Симон Манюел, американска плувкиня

Починали

257 г. – Стефан I, римски папа (* ? г.)
640 г. – Северин, римски папа (* ? г.)
686 г. – Йоан V, римски папа (* 635 г.)
1100 г. – Уилям II, крал на Англия (* ? г.)
1589 г. – Анри III, крал на Франция, последният представител на династията Валоа (* 1551 г.)
1667 г. – Франческо Боромини, италиански архитект (* 1599 г.)
1813 г. – Софроний Врачански, български свещенослужител (* 1739 г.)
1815 г. – Гийом Брюн, френски маршал (* 1763 г.)
1823 г. – Лазар Карно, френски генерал, политик и математик (* 1753 г.)
1911 г. – Апостол войвода, български революционер (* 1869 г.)
1911 г. – Георги Мучитанов, български революционер (* 1882 г.)
1917 г. – Никола Рясков, български военен деец (* 1856 г.)
1921 г. – Енрико Карузо, италиански тенор (* 1873 г.)
1922 г. – Александър Бел, американски физик с шотландски произход (* 1847 г.)
1923 г. – Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ (* 1865 г.)
1936 г. – Луи Блерио, конструктор и летец (* 1872 г.)
1938 г. – Константин Батолов, български политик (* 1878 г.)
1940 г. – Асен Траянов, български изследовател (* 1885 г.)
1945 г. – Пиетро Маскани, италиански композитор (* 1863 г.)
1946 г. – Андрей Власов, руски офицер (* 1901 г.)
1963 г. – Георги Абаджиев, македонски писател (* 1910 г.)
1973 г. – Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор (* 1917 г.)
1976 г. – Фриц Ланг, австрийски режисьор (* 1890 г.)
1979 г. – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик (* 1895 г.)
1983 г. – Филип Филипов, български театрален режисьор и общественик (* 1914 г.)
1988 г. – Реймънд Карвър, американски писател (* 1938 г.)
1997 г. – Уилям Бъроуз, американски романист (* 1914 г.)
2009 г. – Адолф Ендлер, немски поет (* 1930 г.)
2016 г. – Ахмед Зеуаил, американски химик и Нобелов лауреат (* 1946 г.)
2022 г. – Величко Минеков, български скулптор (* 1928 г.)

Празници

Възпоменателен ден на геноцида срещу ромите и синтите (по повод Биркенау, 1944 г.)
Православна църква – Илинден (стар стил), в почит на свети Илия
Азербайджан – Ден на националното кино
България – Празник на Българската социалистическа партия – 41-вият конгрес на БСП (3 – 6 юни 1994 г.) одобрява за празник на Партията 2 август – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891 г. (20 юли стар стил)
България – Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Гвиана – Ден на свободата
Северна Македония – Ден на Републиката (национален празник)
Русия, Украйна и Беларус – Ден на десантните войски
Сърбия – Ден на авиацията