Тауър

Тауър
	Тауър
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Tower of London
Регион	Европа
Местоположение	ВеликобританияВеликобритания
Тип	културно
Критерии	ii, iv
Вписване	1988 (12-а сесия)
	Местоположение в Лондон
	Тауър в Общомедия

Тауър (на английски: Tower или Tower of London, букв. Кулата на Лондон), с официално име Кралски дворец и крепост на Негово величество (на английски: His Majesty's Royal Palace and Fortress) е историческа крепост в Централен Лондон, на северния бряг на река Темза.

Разположена е в лондонския район Тауър Хамлетс и е отделена от източния край на Лондонското сити от открито пространство, известно като Тауър Хил. Там е бил римският град Лондиниум, основан в 43 г. н.е., останки от фортификацията му са запазени при замъка. Крепостта е най-старата сграда, използвана от британското правителство.

Тауър често се идентифицира с Бялата кула, първоначалната груба квадратна крепост, построена от Уилям Завоевателя през 1078 г. Бялата кула е висока 27 m и е построена както за защита на норманите от местното население, така и за отбрана на Лондон от външни нашественици. Стените в основата са 4.5 m широки, а в горните части 3.3 m. През 90-те години на 12 век крал Ричард Лъвското сърце построява оградна стена около крепостта и е изкопан ров, напълнен с вода от Темза. През 40-те години на 13 век Хенри III избелва външните стени на крепостта, което дава името ѝ. Целият Тауър е комплекс от няколко сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни стени и ров.

Първостепенната функция на Тауър е като крепост, кралски дворец и затвор (особено за затворници от висш ранг, включително от кралското семейство като принцовете в Тауър и бъдещата кралица Елизабет I. Тауър също е служел като място за екзекуции и мъчения, оръжейна, хазна, зоологическа градина, Кралският монетен двор, офис за обществени архиви, обсерватория, а след 1303 г. е домът на Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.

Затворници

Първият затворник е Ранулф Фламбард през 1100 г., който като епископ на Дърам е осъден за изнудване. Той бил отговорен за множество подобрения в проекта на Тауър след като първият архитект Гундулф се връща в Рочестър. Той избягва от Бялата кула като се спуска по въже, вмъкнато в неговата килия в буре с вино.

Сред другите затворници са:

Груфид ап Лиуелин (ок. 1200 – 1 март 1244) уелски принц, най-възрастният, но незаконен син на Лиуелин Велики („Llywelyn Fawr“). Той пада и загива докато се опитва да избяга от килия в Тауър.
Джон Шотландски – след като е принуден да абдикира короната на Шотландия от Едуард I той е затворен в Тауър от 1296 до 1299.
Дейвид II, крал на Шотландия
Жан II, крал на Франция
Шарл Орлеански е един от многото френски благородници, ранени в битката при Азенкур на 25 октомври 1415 г. Пленен и отведен в Англия като заложник, той остава в плен за 25 години на различни места, включително замъка Уолингфорд. Шарл се помни като талантлив поет благодарение на повече от 500-те стихотворения, които пише, повечето докато затворник.
Хенри VI е затворен в Тауър, където е убит на 21 май 1471 г. Всяка година в деня на годишнината от смъртта на Хенри ректорите на Итънския колеж и Кралския колеж в Кеймбридж, които са основани от него, полагат рози и лилии на олтара, който е поставен на мястото, където кралят умрял.
Маргарет Анжуйска, съпруга на Хенри VI.
Джордж Плантагенет, първи херцог на Кларънс, брат на крал Едуард IV.
Крал Едуард V и брат му Ричард Шрусбъри, първи херцог на Йорк, известни също като принцовете в Тауър, според народната легенда техният чичо, Ричард, херцог на Глостър ги затваря в Тауър за тяхна защита, след което, по-късно нарежда да бъдат убити.
Сър Уилям де ла Пол. Далечен роднина на крал Хенри VII, той е затворен в Тауър в продължение на 37 г. (1502 – 1539), обвинен в заговор срещу Хенри VII, с което става най-дълго държания затворник.
Томас Мор е затворен на 17 април 1535 г. Екзекутиран е на 6 юли 1535 г. и тялото му е погребано в Тауър.
Ан Болейн, кралица на Англия, затворена на 2 май 1536 по обвинения в прелюбодеяние, държавна измяна и кръвосмешение.
Хенри Хауърд, граф на Съри
Едуард Сиймур, брат на кралица Джейн Сиймур, и неговият иконом сър Джон Тин
Бъдещата кралица Елизабет I, затворена за два месеца през 1554 г. по обвинение в участие в бунта на Уайът.
Джон Джерард, английски йезуитски свещеник, работещ под прикритие по време на царуването на кралица Елизабет I, когато католиците са преследвани. Той е пленен, измъчван и затворен в Солната кула преди да извърши дръзко бягство с въже през рова.
Сър Уолтър Ралей прекарва 13 години (1603 – 1616), затворен в Тауър, но може да живее в относително удобство в Кървавата кула със съпругата и двете си деца. Известно време той дори отглежда тютюн на моравата Тауър Грийн, току извън апартамента му. Докато е затворен, пише „Историята на света“'.
Никълъс Уудкок изтърпява 16 месеца затвор защото управлява първия испански китоловен кораб до Шпицберген през 1612 г.
Гай Фокс, известен за участието си в Барутния заговор, е докаран в Тауър, за да бъде разпитван от съвет от кралски министри. След като прави признание е осъден да бъде обесен, изкормен и разкъсан на четири в Стария дворцов двор в Уестминстър. Той обаче избягва съдбата си като скача от ешафода, при което си счупва врата и умира.
Хенри Лорънс, третият президент на Континенталния конгрес на Колониална Америка.
Йохан Ягерхолм, шведски офицер от Финландия, участник в Ирландското движение за независимост. Прекарва в Тауър две години (1799 – 1801), но е освободен заради руски интереси.
Лорд Джордж Гордън, подстрекател на размириците на Гордън през 1780 г., прекарва шест месеца в Тауър, докато чака делото си по обвинение в държавна измяна.
Рудолф Хес, заместник на фюрера в германската Националсоциалистическа работническа партия, последният затворник от държавно ниво, държан в Тауър, през май 1941 г.

Екзекутирани

Осъдени на смърт с висок ранг като сър Томас Мор са публично екзекутирани на Тауър Хил. 7 благородници (от които 5 дами) са екзекутирани вътре в комплекса, на Тауър Грийн, след което са погребани в кралския параклис „Сейнт Питър ад Винкула“. Някои от благородниците, екзекутирани извън Тауър, също са погребани в параклиса. Имената на тези 7 благородници са:

Тауър от 15 век в ръкопис със стихотворения на Шарл Орлеански (1391 – 1465) за престоя му там като затворник (Британска библиотека)

Уилям Хейстингс, първи барон Хейстингс (1483)
Ан Болейн (1536)
Маргарет Поул, графиня на Солзбъри (1541)
Катрин Хауърд (1542)
Джейн Болейн, виконтеса Рочфорд (1542)
Лейди Джейн Грей (1554)
Робърт Девъро, втори граф на Есекс (1601)

Джордж Плантагенет, брат на крал Едуард IV, е екзекутиран за държавна измяна през 1478 г., но не чрез обезглавяване (и не чрез удавяне в каца вино Малвазия, въпреки творбата на Шекспир).