PROFILBARU.COM

Енрико Карузо
	Енрико Карузо
италиански оперен певец
Роден	24 февруари 1873 г. Неапол, Италианско кралство
Починал	2 август 1921 г. (48 г.) Неапол, Италианско кралство
Погребан	Италия
Музикална кариера
Псевдоним	Karuzo, Enriko‏
Стил	опера
Инструменти	вокал
Глас	тенор
Активност	1895 – 1920
Лейбъл	Victor Talking Machine Company
Уебсайт	Страница в IMDb
	Енрико Карузо в Общомедия

Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

La donna è mobile от Риголето в изпълнение на Енрико Карузо (1908)

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Lucia di Lammermoor (1908)

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас – мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.

Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Енрико Карузо и семейството му

Карузо, съпругата му Дороти и дъщеря им Глория^[1]
Карузо и съпругата му Дороти
Карузо, съпругата му Дороти, синът им и брат му Джовани
Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)^[2]
Карузо, съпругата му Дороти и синът им (Библиотека на Конгреса)
Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)
Карузо вкъщи, до своя фонограф "Victrola", ок. 1910
Карузо и съпругата му Дороти
Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)
Карузо сред семейството си, 1919 (Library of Congress)
Карузо и дъщеря му Глория, 1919, вероятно в Соренто (Библиотека на Конгреса)

Библиография

Key P. V. R., Zirato В., Enrico Caruso: A Biography. Boston: Little, Brown, and Co, 1922. 459 p.
В.Р. Кий, Пиер. Великият Карузо (преведе от немски Георги Белев). София, Наука и изкуство, 1967. с. 260.
Ybarra, T. E. Caruso: The Man of Naples and the Voice of Gold. New-York: Harcourt, Brace and Company, 1953. 315 p.
Caruso, Dorothy. Enrico Caruso: His Life and Death, with discography by Jack Caidin. Grant Press, 2007. 316 p.
Карузо, Дороти. Енрико Карузо (преведе от англ. Вася Данова). София, Музика, 1983. с. 255.
Freestone J. and H.J. Drummond: Enrico Caruso: his Recorded Legacy. London, 1955.
Энрико Карузо на сцене и в жизни / Пер. с англ. П.П.Малькова; Общая редакция и послесловие М.П.Малькова М.: Аграф, 2002. 480 с. (Серия „Волшебная флейта“) ISBN 5-7784-0206-6 1500 экз.(руск.)
М. Мальков. Достойный своего великого таланта/Энрико Карузо на сцене и в жизни:М.Аграф, 2002, стр.450 – 460.(руск.)
Жорж Кунели (Georges Cunelli). Титта Руффо, Карузо и Шаляпин (преведено от английски от М.Мальков) – електр. изд. Санкт Петербург. 2017(руск.) Източник: Titta Ruffo. An Anthology. Edited by Andrew Farkas. Greenwood Press. London. England; pp. 63 – 68: G. Cunelli, Titta Ruffo, Caruso and Chaliapin.

Източници

↑ На 28 май 1921 г. Енрико Карузо напуска Ню Йорк и заминава за Неапол на борда на американския лайнер "Президент Уилсън", придружен от съпругата си Дороти, дъщеря им Глория и брат му Джовани.
↑ Сватбено тържество на Енрико Карузо и Дороти Бенджамин на покрива на хотел Knickerbocker (Ню Йорк), 20 август 1918 г.