Сухо

Сухо Σοχός
— село —
Църквата „Свети Пророк Илия“
Сухо 40.816389, 23.354167 Сухо Сухо
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Лъгадина
Географска област	Богданска планина
Надм. височина	630 m
Население	2920 души (2001)
Демоним	суховчани[1]
Пощенски код	570 05
Телефонен код	23950-
Сухо в Общомедия

Сухо̀^[2] (на гръцки: Σοχός, Сохо̀с, до 1940 година изписвано Σωχός^[3]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 2920 жители (2001). В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.

Край селото са разположени манастирите „Света Богородица Богопокрита“ и „Преображение Господне“.^[4]

История

В Османската империя

Край селото има запазен византийски каменен мост. Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1750 година.^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сухо (Souho) е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1766 жители българи.^[6] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо.^[7] Между 1896 и 1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия.^[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3600 души, от които 2600 българи-християни и 1000 турци.^[9]

Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4704 жители българи патриаршисти гъркомани.^[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11]

Балканска война

По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:

„

...една внушителна кавалкада. Повече от триста суховчани на коне са конният авангард на една дълга процесия, в която взима участие цялото село, начело с църковните хоругви, свещениците и селските първенци... Нашият път е буквално обсипан с цветя.[12]

“

В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„

Селото Сухо бе най-голямото село в Лъгадинската околия, наподобяващо малък градец - паланка. То се намира в северната половина на същата околия и отстои североизточно от гр. Лъгадина на около 20 клм. Разположено е по средата на един от полегато спускащите се южни склонове на планината Бешик даг и достига високо над морското равнище, всред плодородна и богата околност. През Балканската война същото имаше около 700 къщи, каменна и паянтова направа, между които доста двуетажни. Жителите му се състояха само от българи и турци. Първите съставляваха огромното болшинство или около 3/4 от цялото му население. Те по това време бяха почти всички патриаршисти или гъркомани. Обаче между тях имаше няколко семейства със запазени още български чувства и държащи за своя народна черква и училище, защото съществуващите такива бяха само гръцки, с гръцки свещеници и учители. Главните занаяти на населението бяха земеделие, скотовъдство, търговия и дребни занаяти Като доста населен и важен топографически център, селото Сухо от дълги години през турското владичество е център на нахия или полицейски участък.[13]

“

В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българската войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава - на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.^[14]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.^[15] Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.^[16]

Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Сухо като българско село в Богданско.^[17]

На откритата сцена Раково се изнасят театрални и музикални представления. В селото има и етнографски музей.^[4]

Официални преброявания

• 1913 – 3570 души
• 1920 – 3498 души
• 1928 – 3694 души
• 1940 – 4082 души
• 1951 – 3861 души
• 1961 – 3947 души
• 1971 – 3459 души
• 1981 – ?
• 1991 – ?

Личности

Атанас Думбалаков от Сухо, баща на Димитър Думбалаков, Михаил Думбалаков и Трендафил Думбалаков. Фото Алберт Баубин, Солун

Трендафил Думбалаков

Мария Думбалакова

Група гръцки андартски дейци, сред които учителите Ангелос Папазахариу от Сухо, Георгиос Сарандопулос от Солун и Ятридис

Родени в Сухо

• Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[18]
• Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина^[19]
• Ангел Попзахариев, гръцки учител и андартски деец^[20][21]
• Апостолос Стаматиадис (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[22]
• Атанасиос Наскос (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос - Курбесис^[23]
• Вангел Попзахариев, гръцки андартски капитан
• Георги Анастасов (1852 – 1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка,^[24] ІІI опълченска дружина.^[25]
• Димитрий Захаренгас (р. 1965), митрополит а Александрийската патриаршия
• Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 – 1915), български революционер и военен^[26]
• Зирана Затели (р. 1951), гръцка писателка
• Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро^[27]
• Йоанис Главинас (1938 – 2012), гръцки политик
• Константинос Захариу (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[23]
• Константинос Кандилас (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис^[23]
• Константинос Цилимбонис (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор^[22]
• Константинос Христодулу (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[22]
• Кула Елевтериаду (1923 - 1947), участничка в гръцката съпротива в годините на Втората световна война
• Мария Думбалакова (1870 – 1948), българска учителка^[28]
• Михаил Думбалаков (1882 – 1958), български публицист, революционер и военен
• Никос Псарас (р. 1971), гръцки поет
• Стаматиос Папазис (1898 - 1953), гръцки политик
• Стратос Кациорас (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[23]
• Трендафил Думбалаков (1889 – 1907), български революционер и военен
• Христодул Божиков, български просветен деец
• Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина^[29]

Свързани със Сухо

• Симона Халеп (р. 1991), румънска тенесистка, по произход от Сухо

Литература

• Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
• Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
• Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
• Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
• Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.

Външни препратки

• Официален сайт
• Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
• "Село Сухо, Солунско", статия на Михаил Думбалаков за родното му село Сухо, публикувана във в-к "Български юг", год. I, бр. 37, Сѣр, 27 юни 1942 година

Бележки

1. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 224.
2. Иванова, Найда. Ватрослав Облак (1864 – 1896) // Съпоставително езикознание (4). 1996. с. 50.
3. Διοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ
4. Σοχός // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2014-06-14. Посетен на 8 юни 2014.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
8. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
12. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 224 - 227.
13. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 191-192 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
14. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 192 – 194 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
15. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
17. Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603.
20. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
21. Photographic Archive^{[неработеща препратка]}
22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
23. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
24. Българско опълчение. Биографичен и библиографски справочник в три тома, т. 3, Издаталска къща „Фокус“, Стара Загора, б.г., с. 84.
25. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21
27. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
28. Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 110.
29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 681.