Вертискос (дем Лъгадина)

Тази статия е за селото в Гърция. За планината, в която се намира вижте Богданска планина. За града в Република Македония вижте Берово.

---

Вертискос Βερτίσκος
— село —
Вертискос 40.882222, 23.226389 Вертискос Вертискос
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Лъгадина
Надм. височина	749 m
Население	389 души (2001)

Вертискос или Берово (на гръцки: Βερτίσκος, до 1927 Μπέροβα, Берова^[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 389 жители (2001).

География

Вертискос е разположен в центъра на Богданска планина (Вертискос) между селата Висока (Оса) и Сухо (Сохос).

История

В Османската империя

Селото е споменато за пръв път в османски документи от 1697 година като изцяло християнско село с 67 домакинства.^[2]

В XIX век Берово е гръцко село в Лъгадинска каза заобиколено от турски и български екзархийски и гъркомански села. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е от XVIII век,^[3] а гробищната „Свети Георги“ е строена около 1830 година, като в нея има икони от началото на XVII век.^[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Берова (Bérova) живеят 480 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Берово (Berovo) е показано като село с 97 домакинства и 430 жители гърци.^[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Берово живеят 1100 жители гърци християни.^[7]

В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Берово (Berovo) има 890 жители гърци и в селото работи гръцко училище.^[8]

В Гърция

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.^[9]

Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„

Селото Берово се намира в северния край на Лъгадинската околия. Разположено е високо над морското равнище, около 700 m, в западната част на планината Бешик даг, почти на самия водораздел. То е център на пътища, водещи от Лъгадинската околия за Сярското поле... Минаваше като едно от чисто гръцките села в Лъгадинска околия. Името му обаче, както и някои от обичаите и нравите на населението му, напомняха за българския му произход. Жителите му се занимаваха със земеделие, скотовъдство и търговия.[10]

“

В селото е установена българска военна власт и е оставен старият кмет грък, който първоначално е във връзка с българските власти в Негован и Лъгадина. Но през ноември в селото се настанява гръцка войска и в него е установено гръцко общинско управление.^[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година Берово попада в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Вертискос. До 2011 година селото е част от дем Богданска планина (Вертискос) на ном Солун.

Личности

Родени във Вертискос

• Ангелос Георгиу (Άγγελος Γεωργίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[12]
• Астериос Димитриу (Αστέριος Δημητρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[12]
• Атанасиос Дакос (Αθανάσιος Δάκος), свещеник и гръцки андартски деец
• Георгиос Апостолу (Γεώργιος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, обвинен е в убийството на българите Митру Стоян, свещеника Илия, Митре Божик и Б.Георгиев, но е оправдан^[12]
• Георгиос Даку (Γεώργιος Ντάκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[12]
• Георгиос Папаскулаку (Γεώργιος Παπασκουλάκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[12]
• Панайотис Теодосиу (Παναγιώτης Θεοδοσίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[12]
• Стерьос Папагеоргиу (Στέργιος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[12]

Починали във Вертискос

• Йоанис Хадзиянис (? – 1908), гръцки андартски деец, четник на Андонис Влахакис^[13]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. www.ekathimerini.com. Vertisko: Thessaloniki’s greenest 'outer suburb', Jan 28, 2011, архив на оригинала от 31 януари 2011, https://web.archive.org/web/20110131071749/http://www.ekathimerini.com/4dcgi/_w_articles_wsite8_1_28/01/2011_375803, посетен на 2 февруари 2011 
3. ΣΗΜΑΝΤΙΚΟΙ ΙΣΤΟΡΙΚΟΙ ΤΟΠΟΙ Ν.ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ // agro-tour.net. Архивиран от оригинала на 2018-06-18. Посетен на 18 юни 2018.
4. Βερτίσκος // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
9. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
10. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 197 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
11. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 197 – 198 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 20. (на гръцки)