Ризово (на гръцки: Ριζό, Ризо, на катаревуса: Ριζόν, Ризон, до 1926 година Ρίζοβον, Ризовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
Селото е разположено южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 18 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 50 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ризово (Rizovo) е посочено като село във Воденска каза с 34 къщи и 155 жители българи.[3]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Ризово (Ρίζοβο) има 6 семейства християни.[4]
В началото на XX век Ризово е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ризово има 180 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ризово (Rizovo) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1910 година в селото (Ρίζοβον) има 75 жители екзархисти.[7]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Ризово има 40 мъже и 37 жени.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ризово има 1 къщи на мюсюлмани турци и 4 къщи на християни цигани.[9] В 1924 година властите настаняват в селото 165 души бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) с 86 бежански семейства и 382 жители бежанци.[10] В 1940 година от 640 души 240 са местни, а от 400 бежанци.[2]
Тъй като землището на селото се напоява добре, то е много богато. Основно занимание на селяните е овощарството, като се произвеждат ябълки и праскови. В по-малка степен се произвеждат жито, памук и детелина за фураж за кравите.[2]