Сланица

Сланица

Сланица, Централна Македония 40.673611, 22.2

Сланицата от парка „Кьошк“ (Киоски) в Негуш

Сланицата от Воден.

Сла̀ница или членувано Сланицата (на гръцки: Σλάνιτσα) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция. Областта е разположена на териториите на областните единици Пела и Иматия. Областта традиционно граничи на север с Воденското плато, на запад с планината Каракамен (Вермио) на юг с река Бистрица и на изток с областта Урумлък (Румлуки) и бившето Ениджевардарско езеро, а на североизток с Боймията. Сливащите се в областта реки Во̀да и Мъ̀гленица се наричат от местните българи с общото име Колудѐй. Възможно е областта Сланица да е идентична с по-старата славянска област Доброшубица.^[1]

През XI век Сланица е епархия на Охридската архиепископия. Предполага се, че неин център е едноименен град, разположен на мястото на днешния Енидже Вардар или в близост до него - Вехти Пазар (Сланик) или Постол (Пела)^[2]. По-късно седалището на епископа е преместено във Воден.^[3]

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя описание на Сланицата:

„

На 27 май като слязоха по хълма, изобилен от с вода и кладенци и тръгнаха по полите на планината, която се намираше отсреща на хълма, и слязоха в едно широко поле, което турците наричат Вардарова, а българите — Сланица.[4]

“

Бележки

1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 80, 83.
2. Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 41-42,44, 47-48.
3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
4. Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador. Цитирано по: Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 169-170.