Радикалдемократическа партия в България

Радикалдемократическа партия в България
Ръководител(и)	Захари Петров
Основател(и)	Найчо Цанов
Основана	1906 г. / 1989 г.
Седалище	София
Член на	Конституционен блок (1922 – 1923) Демократически сговор (1923 – 1924) Съюз на демократичните сили (1990 – 1996) Обединени демократични сили (1996 – 2009) Синята коалиция (2009 – 2013)
Идеология	Демокрация Либерализъм
Народно събрание	0 / 240
Европейски парламент	0 / 17
Сайт	rdp-bg.org

Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на XX век. Тя е възстановена през 1989 г. като една от малките партии в десницата.

История

Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.

Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918 г. През 1922 г. се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 г. част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна опозиционна коалиция с демократите,^[1] която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 г. името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 г. тя участва в правителствата на Народния блок.

През 1934 г. Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната Петорка,^[2] а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. водачът на радикалите Георги Генов е съден от Народния съд и е изпратен в затвора.^[3] Въпреки това през 1945 г. партията е възстановена под името Радикална партия (обединена).^[3] Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения Отечествен фронт до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.^[3][4] По това време по данни на Държавна сигурност членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.^[4]

Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).^[5] Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). От 1994 г. до 1996 г. Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал.

През 1996 г. една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.

Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.

Участия в избори

Парламентарни

година	избори	гласове	%	резултат
1902	Народно събрание	–	–	6 / 189
1903	Народно събрание	–	–	0 / 169
1908	Народно събрание	8 041	1,7%	0 / 203
юни 1911	Велико Народно събрание	10 420	1,9%	0 / 414
септември 1911	Народно събрание	12 918	2,6%	0 / 212
1913	Народно събрание	24 007	4,5%	5 / 204
1914	Народно събрание	27 353	3,6%	5 / 245
1919	Народно събрание	33 861	5,3%	8 / 237
1920	Народно събрание	41 930	4,6%	8 / 232
април 1923*	Народно събрание	166 909	15,8%	17 / 245
ноември 1923*	Народно събрание	639 881	63,8%	200 / 247
1927	Народно събрание	29 637	2,6%	0 / 261
1931*	Народно събрание	626 553	48,4%	151 / 273
1939	Народно събрание	18 939	0,9%	3 / 160
1945	Народно събрание	–	–	11 / 276
1946	Велико Народно събрание	8 868	0,2%	1 / 465
1990*	Велико Народно събрание	2 217 799	36,2%	144 / 400
1991*	Народно събрание	1 903 567	34,4%	110 / 240
1994*	Народно събрание	1 254 465	24,1%	69 / 240
1997*	Народно събрание	2 223 714	52,2%	137 / 240
2001*	Народно събрание	830 337	18,1%	51 / 240
2005*	Народно събрание	280 323	7,6%	20 / 240
2009*	Народно събрание	285 662	6,7%	15 / 240
2013*	Народно събрание	48 681	1,3%	0 / 240
април 2021*	Народно събрание	75 926	2,3%	0 / 240

• На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор.
• На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок.
• Между 1990 и 2005 г. е част от коалициите Съюз на демократичните сили и Обединени демократични сили.
• На изборите през 2009 г. е част от Синята коалиция.
• На изборите през 2013 г. е част от коалиция Съюз на демократичните сили.
• На изборите през април 2021 г. е част от коалиция Патриотична коалиция Воля – НФСБ.

Участия в правителства

Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Демократическата партия

• министерство на народното просвещение – Стоян Костурков
• министерство на правосъдието – Йосиф Фаденхехт

Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение – Стоян Костурков

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение – Стоян Костурков

Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение – Стоян Костурков
• министерство на правосъдието – Венелин Ганев

Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков

Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков

Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков

Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков

Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС

• вицепремиер – Светослав Лучников
• министерство на културата – Елка Константинова
• министерство на правосъдието – Светослав Лучников

Видни дейци

• Тодор Влайков (1865 – 1943)
• Венелин Ганев (1880 – 1966)
• Георги Генов (? – ?)
• Илия Георгов (1860 – 1945)
• Александър Джеров (р. 1929)
• Александър Йорданов (р. 1952)
• Елка Константинова (р. 1932)
• Стоян Костурков (1866 – 1949)
• Светослав Лучников (1922 – 2002)
• Надежда Михайлова (р. 1962)
• Михаил Неделчев (р. 1942)
• Антон Страшимиров (1872 – 1937)
• Петко Тодоров (1879 – 1916)
• Йосиф Фаденхехт (1873 – 1953)
• Найчо Цанов (1857 – 1923)

Източници

1. Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр. 5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 18.
4. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
5. Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• „Откъде идваме: кратък исторически преглед“ Архив на оригинала от 2009-05-11 в Wayback Machine. [26 септември 2005]

Външни препратки

• Официален сайт