Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия (каравелисти)[1].
История
Началото
Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879 г., в което тя има мнозинство и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и уставът на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.
Управление
Избраният от Първото велико народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията, наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това, той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I обикновено народно събрание през 1879 г., но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II обикновено народно събрание през 1880 г. и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880 – 1881). След преврата от 1881 г., Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.
Разцепване
През 1883 г. Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.
През 1884 г. основното крило на Либералната партия печели изборите за IV обикновено народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886 г.
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894 г., тя става основата на Демократическата партия.