Всяка община има определени територия, граници, население, наименование и административен център. Общината включва едно или повече съседни селища, като нейна територия е съвкупност от територията на включените в нея населени места. Общината обикновено носи името на населеното място, което е неин административен център.
По време на Първата българска държава (681 – 1018) общината се обособява като отделна административна единица. Начело на общината стои старей (представител на селото пред властта), кнез или кмет. Със засилването на централистичното начало в българската феодалнадържава общината попада под контрола на органите на централната власт, на военните, административните и финансовите служители на областите (комитатите, хорите) и жупите (по-малки административни единици от областта).
През османското владичество общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна публичноправна единица. Верският принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от османската власт, ѝ придава характер на църковно самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – Гюлхански хатишериф (1839), Хатихумаюн (1856), и вилаетската реформа (Закон за вилаетите от 1864 г.; Закон за администрация на вилаетите от 1870 г.), чрез които българската община се въздига в административна единица. Очертават се функциите и компетенциите на мухтарския (кметския) институт и на ихтиар меджлиса (съвета на старейшините). Общината извършва дейност от религиозен и просветен характер – построяване на църкви, откриване на училища и читалища, но превес получава стопанската ѝ дейност по разхвърляне и събиране на данъците, по разпределяне на повинностите (задълженията, тежестите, ангарията) на българското подвластно население и други. Като орган на местното самоуправление общиската управа разполага с правораздавателна компетентност – съгласно нормите на българското обичайно право урежда въпросите относно брака и бракоразвода на православното население, някои въпроси на гражданското, наследственото и семейнотоправо, по-дребни правонарушения и други, доколкото това не вреди на интересите на Османската империя.
Независимо от централизаторската тенденция, прокарана с вилаетската реформа, стопанската, културно-просветната и правораздавателната дейност на българската община допринася много за съхраняване на българския народностен бит, самосъзнание, култура и традиции.
Трета българска държава
След Освобождението (1878) Временното руско управление чрез нормативни актове създава административно-териториалното устройство на новата българска държава – Проект за главните основания на гражданското управление в санджаците (губерниите) и окръзите (казите) в българския край (1877), Инструкция за учредяване на първоначално военно-полицейско управление в завзетия от войските край (1877) и други, с които се възстановява дейността на съществуващите общини и се създават нови общини на основата на изборния принцип.
В съответствие с чл. 3 на Търновската конституция (1879) територията на Княжество България административно се дели на окръжия, околии и общини. Предвижда се особен закон за устройство на общините върху началата на самоуправлението. Този конституционен принцип се променя със следващи актове (Привременни правила за общинското, градско и селско управление от 1879 г.; Закон за общините и за градското управление от 1882 г.), чрез които се въвежда институтът на назначавания от централната власт кмет и се премахва принципът на прякото избиране от населението на общинската управа. Със Закона за градските общини (1886) и Закона за селските общини (1886) се възстановява изборността на кметовете, въвежда се колективният принцип в управлението на общините и се разширяват функциите на общинските съвети. С цел да се запазят богатите традиции и известна приемственост в областта на общинското правораздаване наред с функциите на общините от стопанско, финансово, просветно, благоустройствено и санитарно естество се очертават структурата и компетенциите на общинския съд със закони от 1882, 1888, 1934 г.
С Наредбата-закон за селските общини (1934) и Наредбата-закон за градските общини (1934) се слага начало на ново общинско законодателство, с което се регламентира повсеместният контрол на централната власт върху общините – въвежда се институтът на назначавания от централната власт кмет, броят на избираните от населението членове на общинския съвет се намалява за сметка на включените по право, стесняват се компетенциите на общинския съвет и се засилва бюрократичното начало.
Народна република България
След 1944 г. се създават нови социално правни актове – Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служителите по ведомството на Министерството на вътрешните работи и за временната общинска управа (1944) и Закон за изменение и допълнение на наредбата-закон (1946). Учредената временна общинска управа функционира в състав: кмет, помощник-кметове, кметски наместници и представители на местните комитети на Отечествения фронт, които за Столичната община са 9 души, за градска община с население над 30 000 жители – 7, за останалите – 5, за всички селски общини – 2 души. С Конституцията на Народна република България (1947) като органи на държавната власт и народното самоуправление по места се създават народни съвети. Със Закона за народните съвети (1951) се усъвършенствуват структурата и компетентността на народните съвети. С Конституцията на Народна република България (1971) те се утвърждават като местни органи на държавната власт и народното самоуправление и като представителни органи за осъществяване на държавната власт. С изменението и допълнението на Закона за народните съвети (1978) се създава кметството като орган на общинските народни съвети и на народното самоуправление.
Република България
В края на февруари 2021 г. по инициатива на Обзор е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. За отделянето гласуват 73 % общо от седемте селища. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Обаче повечето от гласовете от селата Баня, Емона, Паницово и Козница са против отделянето.[1] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.[2][3] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община.[4] Тогава в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.[5] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община. В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова въпреки решението на Министерския съвет, не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.[6] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай. [7]
да включва всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
максималната отдалеченост на населените места от центъра на общината да не е повече от 40 km;
възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община с приходи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините.
Към 15.09.2022 г. според данни на ГРАО на първото условие не отговарят 68 общини, които имат налично население по настоящ адрес под 6000 души. От тях 20 са под половината от този минимум: Бойница, Грамада, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупренe (област Видин); Бобошево, Невестино, Рила, Трекляно (област Кюстендил); Априлци (област Ловеч); Георги Дамяново (област Монтана); Ковачевци, Трън (област Перник); Лъки (област Пловдив), Алфатар (област Силистра); Антон, Мирково, Чавдар, Челопеч (Софийска област); Маджарово (област Хасково). Към тях може да се отнесе и несъздадената община Обзор с 2820 души в седемте селища (2452 без четирите села, нежелаещи да са в нея). [9]
За управлението на всяка община нейните жители (с право на глас) избират (активно избирателно право на жителите) пряко общински съвет и кмет на общината. Общинският съвет е съставен от съветници, които са от 11 до 61 на брой в зависимост от големината на общината.[10]Кметът назначава секретар на общината, който организира общинската администрация.
В Република България официално има 265 общини. Столичната община, поради нейната големина, е административно-териториална единица, която има статут и на област.
Общините могат да включват относително самостоятелни части: селища (управлявани чрез кметства) и градски райони. Кметство се създава с решение на общинския съвет след допитване до жителите на обхващаните селища, които общо трябва да са повече от 250 души. На градски райони са разделени Столичната община и общините на градовете Пловдив и Варна.
В страната общо 10 населени места (7 града и 3 села) са единствени селища в своите едноименни общини:
↑Система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.
