Община Невестино се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.
Изглед край село Еремия
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в южната част на област Кюстендил. С площта си от 439,686 km2 заема 2‑ро място сред 9‑те общини на областта, което съставлява 14,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релефът на община Невестино е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- до средно планински.
Северната част на общината (около 10% от територията ѝ) се заема от крайните югоизточни, най-ниски части на равната и плодородна Кюстендилската котловина. Останалите около 90% от територията ѝ са планински. Тук се простират части от две планини. Районите на запад от долината на река Елешница (десен приток на Струма) и десният ѝ приток Речица (Ваксевска река) до границите с община Кюстендил и Северна Македония се заемат от югоизточните части на Осоговска планина. Тук, югозападно от село Чеканец, на границата със Северна Македония се издига най-високата точка на общината – връх Шамска чука (1680 m).
На изток от долините на реките Елешница и Речица (Ваксевска река), до границата с общините Бобошево, Кочериново и Благоевград се простират крайните северни части на Влахина планина с връх Ямата (1318 m), разположен югоизточно от село Църварица. Северната част на Влахина планина се нарича Руен планина с връх Руен (1134 m).
Районът югоизточно от Кюстендилската котловина и източно от Скринския пролом, в землището на село Мърводол се заема от крайните югозападни части на Поглед планина (част от Конявска планина) с максимална височина връх Дебели рът (839 m).
Води
Най-голямата река в община Невестино е река Струма, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. Тя преминава през крайните югоизточни части на Кюстендилската котловина, след което навлиза в красивия Скрински пролом и източно от село Пастух напуска пределите на общината. На това място е и най-ниската точка на община Невестино – 420 m н.в.
Ако река Струма е най-голямата река на общината, то нейна основна водна артерия е десният ѝ приток река Елешница. Тя навлиза в общината северозападно от село Чеканец и тече на югоизток, а след село Раково – на североизток в дълбока долина. При село Ваксево получава най-големият си приток река Речица (Ваксевска река), завива на север, където служи за граница между Осоговска планина и Поглед планина и при село Четирци се влива отдясно в Струма. Друга по-голяма река е река Гращица, която протича с цялото си течение (20 km) през общината и се влива също отдясно в Струма северозападно от общинския център Невестино.
В най-южната част на общината, в землището на село Църварица са изворите и най-горното течение на друг десен приток на Струма – река Копривен.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
между 1926 и 1934 г. – населените местности Копривлен и Ново село (от с. Фролош) са признати за отделни населени места – м. Копривлен и м. Ново село без административен акт;
Указ № 500/обн. 18.10.1930 г. – признава н.м. Кадин мост за отделно населено място – м. Кадин мост;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Кумбаска за отделно населено място – м. Кумбаска;
– заличава м. Кадин мост и я присъединява като квартал на с. Невестино[3];
– заличава с. Койно и го присъединява като квартал на с. Ваксево;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Кадревица на с. Кадровица;
Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Копривлен и Ново село и ги присъединява като квартали на с. Църварица;
– заличава м. Кумбаска и я присъединява като квартал на с. Ваксево.
.png)
