Община Земен се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югозападната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 247,077 km2 заема 5-о място сред 6-те общините на областта, което съставлява 10,32% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Природни ресурси
Релеф
Релефът на община Земен представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. В нейните предели се простират части от две планински редици на Западна България – Руйско-Верилската планинска редица и Милевско-Конявската планинска редица.
Северната и северозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На север от дълбоката долина на Пенкьовска река и на запад от нейния ляв приток Селска река се простират южните части на Ерулска планина. Нейната максимална височина връх Кръст (1404 m) се издига на около 2 – 3 km северно от село Одраница. Районът между дълбоката долина на Треклянска река (десен приток на Струма) на юг и дълбоката долина на левия ѝ приток Пенкьовска река на север и изток се заема от южните най-високи части на Пенкьовска планина – Конски връх (1187 m), разположен северозападно от села Раянци. В крайния северозападен ъгъл на общината (землищата на селата Габровдол и Беренде) се простират северозападните части на планината Черна гора. Североизточно от село Беренде е максималната ѝ височина от 1005 m в пределите на общината. Районът между Ерулска планина на север и Пенкьовска планина на юг в поречието на Пенкьовска река и левият ѝ приток Дивлянска река се заема от малката (19,5 km2) Дивлянска котловина, чиято надморска височина варира от 650 до 750 – 800 m.
Останалата южна и източна половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Милевско-Конявската планинска редица. На север от река Струма и на изток от долините на реките Треклянска, Пенкьовска и Селска се простират западните склонове на Рудина планина. Източно от село Смиров дол се намира най-високата ѝ точка от 1164 m в пределите на общината. Районът северно от Земенския пролом на Струма и западно и южно от Треклянска река се заема от североизточните, най-високи части на Земенска планина. Тук южно от село Раянци, на границата с община Трекляно се издига връх Тичак (1295 m), най-високата точка на планината. Южно от долината на река Струма в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Конявска планина. Тази част на планината е известна като Риша планина и нейният връх Риш (1443 m) се издига югозападно от село Блатешница и е най-високата точка на община Земен. Между тези три планини е разположена малката Земенска котловина, която представлява долинно разширение на река Струма. Югозападно от нея в коритото на реката, на границата с община Кюстендил е разположена най-ниската точка на община Земен – 590 m н.в.
Води
В южната част на общината, от изток на запад, през село Жабляно и град Земен, на протежение от около 10 km протича част от горното течение на река Струма. След града реката навлиза във величествения Земенски пролом, като в предилите на общината попада неговата най-горна част – около 2 km. В град Земен, отдясно в Струма се влива Треклянска река (Раянска река), като през общината преминава нейното долно течение (около 20 km). При село Калотинци в нея отляво се влива най-големият ѝ приток Пенкьовска. В района на село Дивля в нея се вливат най-големите ѝ притоци – Дивлянска река и Селска река. В северната част на общината, на протежение около 4 km преминава част от средното течение на река Светля, десен приток на Струма.
Климат, почви, растителна покривка
Климатът на общината е умерено-континентален, а по-високите части на планините попадат в планинската климатична област. Голяма част от климата е повлиян от особеностите на релефа, който обуславя температурните инверсии, характерни за високите западнобалкански котловинни полета. основните ветрове югозападните и северните.
Основните почвени видове са: чернозем-смолници – 28% от обработваемите земи и канелено-горските почви – 45 – 47% от цялата територия на общината. На тях се отглеждат пшеница, ръж, овес, картофи и др.
Растителната покривка в общината е еднородна – предимно тревиста. В плодородните и ниски части тя е заменена от предимно едногодишни селскостопански култури, а в по-високите земи са превърнати в естествени ливади и пасища. Във високите части на общината (горския фонд и пасища) най-разпространена е храстовидната растителност: глог, шипка, дрян, къпина, трънка и др. Основни дървесни видове са дъб, бук, бял и черен бор, габър, клен, акация, липа и пр. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и нискокачествена продуктивност. Около 20 – 22% от горския фонд се залесява, но горите се използват основно за дърводобив за огрев и целулоза.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
2762 |
100,00
|
| Българи |
2655 |
96,13
|
| Турци |
11 |
0,40
|
| Цигани |
41 |
1,48
|
| Други |
4 |
0,14
|
| Не се самоопределят |
2 |
0,07
|
| Неотговорили |
49 |
1,77
|
Населени места
Общината има 18 населени места с общо население 2013 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Списък на населените места в община Земен, население и площ на землищата им
| Населено място
|
Население
(2021 г.)
|
Площ на землището
km2
|
Забележка (старо име)
|
Населено място
|
Население
(2021 г.)
|
Площ на землището
km2
|
Забележка (старо име)
|
| Беренде |
13 |
10,217 |
|
Жабляно |
60 |
11,842 |
|
| Блатешница |
62 |
24,898 |
|
Земен |
1244 |
21,250 |
Белово
|
| Враня стена |
21 |
14,217 |
|
Калотинци |
29 |
8,917 |
|
| Габровдол |
65 |
6,074 |
|
Мурено |
60 |
14,611 |
|
| Горна Врабча |
45 |
12,631 |
|
Одраница |
11 |
23,553 |
|
| Горна Глоговица |
19 |
13,878 |
|
Падине |
9 |
4,580 |
|
| Дивля |
108 |
25,656 |
|
Пещера |
128 |
15,509 |
|
| Долна Врабча |
5 |
6,099 |
|
Раянци |
7 |
12,786 |
|
| Еловдол |
113 |
12,221 |
|
Смиров дол |
14 |
8,138 |
|
|
|
|
|
ОБЩО |
2013 |
247,077 |
няма населени места без землища
|
Административно-териториални промени
- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Белово на с. Земен;
- Указ № 230/22.05.1950 г. – признава населените местности Белини, Падине, Пейчини и Светля (от с. Долна Секирна, сега в община Брезник) за отделно населено място – с. Падине;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Долна Глоговица и го присъединява като квартал на с. Дивля;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Земен за гр. Земен;
- Указ № 371/обн. 09.12.2005 г. – отделя с. Чепино и землището му от община Земен и го присъединява към община Ковачевци.
Транспорт
В южната част на общината, по долината на река Струма преминава участък от 9,1 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 58,9 km:
- последният участък от 1,3 km от Републикански път III-603 (от km 24,3 до km²5,6);
- последният участък от 20,2 km от Републикански път III-605 (от km 23,9 до km 44,1);
- участък от 21,4 km от Републикански път III-623 (от km 45,6 до km 67,0);
- началният участък от 5,6 km от Републикански път III-6052 (от km 0 до km 5,6);
- началният участък от 10,4 km от Републикански път III-6233 (от km 0 до km 10,4).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
.png)
