Община Ихтиман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 541,775 km2 е 3-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 7,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински, като по-голямата част от територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора, а малка част – в Същинска Средна гора.
Централната част на община Ихтиман се заема от Ихтиманската котловина. Тя има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат с върха си на югоизток, като дължината ѝ е около 16 km, а максималната ширина „в основата на триъгълника“ – до 10 km. Простира се в централната част на Ихтиманска Средна гора между Вакарелска планина на северозапад и ридовете Белица на североизток, Ветрен (Еледжик) на югоизток и Септемврийски на юг-югозапад. Площта ѝ е около 106 km2, а средната ѝ надморска височина е от 620 до 700 m. Оградните ѝ склонове са с различни наклони и размери – към Вакарелска планина са по-полегати и дълги, а към Септемврийски рид – резки, стръмни и праволинейни, ориентирани по дължината на ясно изразен разсед. Централните ѝ части са заети от обширно заравнено акумулативно поле (Ихтиманското поле). Склоновете ѝ са изградени от гнайси, гранити, пясъчници и конгломерати, а основата – от неоген-кватернерни утайки. Образувана е в резултат на тектонско потъване в края на горния плиоцен и кватернера.
Северозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попада по-голямата част от Вакарелска планина, по билото на която преминава участък от Главния вододел на България. Нейната най-висока точка връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m) се намира в най-югозападната ѝ част, на границата със Столична община, на около 3 km южно от село Борика.
Североизточно от Ихтиманската котловина са разположени южните части на ниско планинския рид Белица. Неговият най-висок връх Голямата Икуна 1220,9 m е разположен северно от село Белица, на границата с общините Елин Пелин и Мирково.
Районът южно от проломната долина на река Мътивир и югоизточно от Ихтиманската котловина се заема от северозападните части на рида Ветрен (Еледжик). Най-високата му точка връх Бенковски 1185,8 m се намира на около 4 km по права линия източно от село Мирово, на границата с община Костенец.
Южно и югозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попадат северните стръмни склонове на дългия и тесен Септемврийски рид. В най-западната му част, на около 4 km югозападно от село Венковец, на границата с Самоков и Костенец се издига най-високият му връх Тръна 1276 m, който е и най-високата точка на община Ихтиман.
В най-източния край на общината, източно от дълбоката долина на река Тополница се простират крайните югозападни части на Същинска Средна гора. Тук, на границата с община Панагюрище, на около 4 km североизточно от село Нейкьовец се намира връх Истирьовска чукура 893,6 m.
Южно от село Мухово, на границата с община Лесичово, в коритото на река Тополница е разположена най-ниската точка на община Ихтиман – 328 m н.в.
Води
В северната част на общината, по билото на Вакарелска планина и рида Белица преминава участък от Главния вододел на България, като около 90% от територията ѝ спада към Беломорския водосборен басейн, а останалите 10% – към Черноморския водосборен басейн.
В източната част на община Ихтиман, на протежение около 10 km, от север на юг протича част от средното течение на река Тополница (ляв приток на Марица). В този си участък реката тече в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и рида Ветрен (Еледжик) на запад. В най-тясната част на пролома, при село Мухово е изградена преградната стена на големия язовир Тополница. В пределите на община Ихтиман попада южната му (долна) по-голяма част.
Най-големият приток на река Тополница е река Мътивир (61 km дължина, 412 km2 водосборна площ), която изцяло протича в пределите на община Ихтиман и отводнява близо 3/4 от територията ѝ. Тя се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. / 42.515556° с. ш. 23.751111° и. д.42.515556, 23.751111 и 693 m н.в. от сливането на три реки – Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба (дясна съставяща), на 1,3 км югозападно от село Ръжана, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“. За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Вакарелска планина, на 963 m н.в., на 1,3 km западно от село Борика. Първите 2 km река Баба тече на север, а след това до сливането си с останалите две реки – на изток в тясна и дълбока долина. След образуването си река Мътивир завива на югоизток и след 3 km навлиза в Ихтиманската котловина под името Голяма река. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. На 2 km северно от село Мирово завива на североизток, напуска Ихтиманската котловина, навлиза в дълбокия пролом Серсемкале между ридовете Белица на северозапад и Еледжик на югоизток и се влива в западния ръкав на язовир „Тополница“ на 393 m н.в.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
17 720 |
100,00
|
| Българи |
11 998 |
67,71
|
| Турци |
53 |
0,30
|
| Цигани |
4 130 |
23,31
|
| Други |
26 |
0,15
|
| Не се самоопределят |
113 |
0,64
|
| Неотговорили |
1 400 |
7,90
|
Движение на населението (1934 – 2021)
| Община Ихтиман
|
| Година
|
1934
|
1946
|
1956
|
1965
|
1975
|
1985
|
1992
|
2001
|
2011
|
2021
|
| Население
|
22315
|
23344
|
24819
|
21063
|
20738
|
20218
|
19074
|
19303
|
17720
|
17397
|
| Източници: Национален Статистически Институт, [1]
|
Населени места
Общината има 28 населени места с общо население от 17 397 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Списък на населените места в община Ихтиман, население и площ на землищата им
| Населено място
|
Население
(2021 г.)
|
Площ на землището
km2
|
Забележка (старо име)
|
Населено място
|
Население
(2021 г.)
|
Площ на землището
km2
|
Забележка (старо име)
|
| Бальовци |
36 |
- |
в з-щето на с. Вакарел |
Костадинкино |
33 |
- |
в з-щето на с. Вакарел
|
| Банчовци |
3 |
- |
в з-щето на с. Пауново |
Любница |
9 |
- |
в з-щето на с. Мухово
|
| Белица |
78 |
73,353 |
Черквата, Средищна |
Мечковци |
18 |
- |
в з-щето на с. Бузяковци
|
| Богдановци |
- |
- |
в з-щето на с. Бузяковци |
Мирово |
189 |
13,688 |
|
| Боерица |
84 |
6,501 |
Хаджи Азма |
Мухово |
81 |
83,723 |
|
| Борика |
66 |
29,475 |
Чамджас |
Нейкьовец |
2 |
- |
Пръдльовица, в з-щето на с. Мухово
|
| Бузяковци |
5 |
35,713 |
|
Пановци |
4 |
- |
в з-щето на с. Бузяковци
|
| Бърдо |
14 |
20,021 |
|
Пауново |
33 |
29,476 |
Кутрахци
|
| Вакарел |
2062 |
52,750 |
Хановете |
Полянци |
201 |
12,082 |
Калилар, Кърлилар
|
| Венковец |
30 |
16,436 |
Таджилар |
Поповци |
22 |
- |
в з-щето на с. Пауново
|
| Веринско |
253 |
27,028 |
Чамшадиново, Къранлар |
Ръжана |
7 |
- |
в з-щето на с. Бузяковци
|
| Джамузовци |
- |
- |
в з-щето на с. Бузяковци |
Селянин |
40 |
- |
в з-щето на с. Вакарел
|
| Живково |
593 |
18,128 |
Авли кьой |
Стамболово |
462 |
15,170 |
Кабааплий, Бодрово
|
| Ихтиман |
12798 |
90,891 |
|
Черньово |
274 |
17,340 |
Каралар
|
|
|
|
|
ОБЩО |
17397 |
541,775 |
12 населени места са без землища
|
Административно-териториални промени
- Указ № 366/обн. 08.07.1890 г. – преименува с. Кабааплий на с. Стамболово;
- Указ № 197/обн. 24.04.1892 г. – преименува с. Авли кьой на с. Живково;
- Указ № 586/обн. 31.08.1921 г. – признава м. Богдановци за с. Богдановци;
- Указ № 641/обн. 20.11.1922 г. – признава м. Поповци за с. Поповци;
- през 1934 г. – преименувана е м. Дурлиите на м. Дорльовци без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи Азма на с. Боерица;
- – преименува с. Чамджас на с. Борика;
- – преименува с. Таджилар на с. Венковец;
- – преименува с. Чамшадиново (Къранлар) на с. Веринско;
- – преименува м. Пръдльовица на м. Нейкьовец;
- – преименува с. Калилар (Кърлилар) на с. Полянци;
- – преименува м. Алагьозица на м. Пъстроок;
- – преименува с. Каралар на с. Черньово;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стамболово на с. Бодрово;
- – преименува с. Кутрахци на с. Пауново;
- – преименува м. Черквата (Черковна) на м. Средищна;
- – преименува м. Манастира на м. Средногорска;
- Указ № 582/обн. 29.03.1959 г. – признава м. Хановете за с. Вакарел;
- Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава м. Дреново и я присъединява като квартал на с. Мухово;
- Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Леща хан за отделно населено място – с. Мирово;
- Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Араманица, Бежан, Гръдски рът и Ратьовица поради изселване;
- – заличава махалите Горостаните, Дорльовци, Дълга нива, Пауновци, Стара кошара, Ценовци и Шуглевци и ги присъединява като квартали на м. Гроздьовци;
- – заличава махалите Гигово равнище и Кушушлек и ги присъединява като квартали на м. Любница;
- – заличава махалите Варище (Варишор), Грамадата, Мъдрица, Равни рът и Свиновски рът и ги присъединява като квартали на с. Мухово;
- – заличава махалите Панцов рът и Пъстроок и ги присъединява като квартали на м. Нейкьовец;
- – заличава махалите Бойчиновци, Горобиовци, Парапандовци, Средногорска и Широки рът и ги присъединява като квартали на м. Средищна;
- – заличава махалите Барата и Гърдеж (Градеж) и ги присъединява като квартали на м. Суевци;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува м. Драшовци на м. Драгиовци;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – обединява махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци (Пульовци), Семковци и Яздирастовци в едно ново населено място – с. Костадинкино;
- – заличава м. Драгиовци поради изселване;
- Указ № 311/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Бодрово на с. Стамболово;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 324/обн. 11 януари 2002 г. – обединява селата Гроздьовци, Средищна и Суевци в едно ново населено място – с. Белица;
Транспорт
През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 38,4 km.
- през средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 32,3 km – участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
- в северозападната ѝ част, на протежение от 6,1 km – началният участък от трасето на жп линията Вакарел – Габра (гара Чукурово).
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 131,8 km:
- участък от 30,6 km от автомагистрала Тракия (от km 18,3 до km 48,9);
- участък от 31,9 km от Републикански път I-8 (от km 104,2 до km 136,1);
- началният участък от 24,9 km от Републикански път III-801 (от km 0 до km 24,9);
- началният участък от 22,8 km от Републикански път III-803 (от km 0 до km 22,8);
- последният участък от 14,2 km от Републикански път III-822 (от km 24,9 до km 39,1);
- целият участък от 7,4 km от Републикански път III-8223.
Топографска карта
Външни препратки
Източници
.png)
