Мегаро

Мегаро Μέγαρο
— село —
Мегаро 40.113333, 21.265 Мегаро Мегаро
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Купацохория
Надм. височина	980 m
Население	301 души (2021 г.)
Пощенски код	511 00

Мегаро или Радосинища (на гръцки: Μέγαρο, катаревуса: Μέγαρον, Мегарон, до 1927 година Ραδοσίνιστα, Радосиниста^[1]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.^[2]

География

Селото е разположено на 980 m надморска височина, в подножието на Смолика, западно от Гревена.^[3]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името Радунища е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Радун, като според него името е доказателство, че селото е основано от българи.^[4]

В Османската империя

Църквата на северния вход на селото „Свети Атанасий“ е от XIX век.^[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радунища брои 400 жители гърци християни.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радосинища (Ραντοσίνιστα), Гревенска каза, живеят 340 гърци елинофони християни.^[7]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

В 1927 година името на селото е сменено на Мегаро.^[3]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Мегаро на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Дзами[8]	Τζαμί	Корифи	Κορυφή[9]	връх ЮЗ от Мегаро (1172 m)[8]
Бокарела	Μποκαρέλα	Бокарелас	Μποκαρέλας[9]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	745[3]	694[3]	809[3]	981[3]	856[3]	809[3]	653[3]	622[3]	581[3]	561	370	301

Личности

Родени в Мегаро

• Атанасиос Гумас (1875 - 1957), гръцки андартски капитан
• Йоанис Насиопулос (Ιωάννης Νασιόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред^[10]
• Лазарос Папайоану (Λάζαρος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети ред^[11]
• Лукас Кокинос (1878 – 1913), гръцки андартски капитан

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μέγαρο, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен на 26 февруари 2009 
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
5. Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου // Greveniotis.gr. Архивиран от оригинала на 2022-01-27. Посетен на 2 февруари 2021 г.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
8. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
9. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)