Киракали

Киракали Κυρακαλή
— село —
Киракали 40.096667, 21.373333 Киракали Киракали
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Пинд
Надм. височина	590 m
Население	109 души (2021 г.)
Пощенски код	511 00

Киракали, също Кира Кали (на гръцки: Κυρακαλή, до 1940 година: Κυρά Καλή, Кира Кали) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 590 mнадморска височина, на около 5 km западно от град Гревена.^[1]

История

В Османската империя

В края на XIX век Кира Кали е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Киракали (Κυρακαλή), Гревенска каза, живеят 350 валахади.^[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кира Кали влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като изцяло бежанско със 76 семейства или 264^[3] или 249 жители.^[1]

През 1940 година името на селото е модифицирано на Киракали.^[4]

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Киракали на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Шейтан[5]	Σεϊτάν	Дяволос	Διάβολος[6]	местност Ю от Киракали[5]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	191[1][7]	115[1]	249[1]	278[1]	206[1]	252[1]	136[1]	145[1]	145[1]	163	130	109

Главното селско събитие е Голяма Богородица (15 август), който е храмов празник на основната църква „Успение Богородично“. В района на селото има още 3 параклиса.^[8]

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
2. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
4. Административно развитие на бившия ном Гревена^{[неработеща препратка]}
5. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
6. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
8. Официален туристически сайт за Западна Македония^{[неработеща препратка]}