Жеравино

Жеравино
Къща в селото
Жеравино 42.318593, 22.386521 Жеравино
Общи данни
Население	1 човек[1] (15 март 2024 г.) 0,23 души/km²
Землище	6,079 km²
Надм. височина	1201 m
Пощ. код	2567
Тел. код	?
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	29266
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Жеравино в Общомедия

Жеравино Жеравино/Žeravino
Жеравино 42.318593, 22.386521
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Босилеград
Надм. височина	1201 m
Население	16 души (2011)
Пощенски код	2567
Жеравино в Общомедия

Жеравино (на сръбски: Жеравино или Žeravino) е село, разделено след 1920 г. между България и Сърбия. Българската част е в община Кюстендил, област Кюстендил, а сръбската — в община Босилеград, Пчински окръг.^[2]

География

Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Република Северна Македония (пирамида №106). Намира се в най-северозападната част на Географската област Каменица - в ъгъла, където българската граница прави т. нар. лакът. Оттук на североизток започва Чудинската планина. Надморска височина при черквата - 1193 м, на границата при Тройната пирамида /Градището/ - 1335. Селото е на пътя за Враня, местностите през Турско били опасни, селяните-дервенджии охранявали прохода и имали право да носят оръжие. За тази си дейност били освободени от някои данъци , а селото придобило статут на дервенджийско. Затова към 1866 г. селото е било сравнително голямо - 400 души. Жеравино отстои на 33 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Това е най-отдалеченото село от града в географската област Каменица. То е гранично село, единственото в района, на което землището граничи с две държави - Р Сърбия и РС Македония. Дължината на границата с РС Македония е около 3 км, а с Р Сърбия - 4,6 км. След Ньойския договор /1919/ две махали от с. Жеравино - Горна махала /най-голямата/ и Егълска остават в пределите на тогавашното Сръбско--Хърватско - Словенско Кралство с голяма част от землището. Тук Международна комисия идва на 3 ноември 1920 г., в 10,22 ч преди обед и побива кола на Ньойската граница в местността Градище, хребета Каназирица /1335 м/. Това става автоматично най-западната точка на България. Тази граница изключително много затруднява местното население, което я нарича "Черната граница". На селяните се разрешавало да си обработват имотите в Сръбско, само когато са показвали документ - "прелазница". Притежавал го е всеки имащ земя оттатък границата при положение, че си е платил данъка в община Бистър, където се е числил имота, с изключение на периода 1941-1944 г. През 1949 г., когато отношенията се изострят, хората окончателно изгубват имотите си, което засилва изселническия процес. Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България. Доскоро се смяташе, че най-западната точка на България е в местността Градище на хребета Каназирица, където е тристенната гранична пирамида между трите държави - Р България, Р Сърбия и РС Македония. Това е пирамида №106 по старата номерация, а по новата номерация - пирамида №456. В някои публикации се пише, че близките връх Китка или Шулеп камък са най-западните точки, но това не е точно. Те се намират съответно на 900 м югоизточно и на 750 м северозападно от горецитираната пирамида. От 2014 г. насам са извършени по-прецизни измервания и от Националния статистически институт е обявено, че най-западната точка на България се намира в Западна Стара планина, на около 3 км южно от в. Връшка чука /692 м/ в землището на село Киреево, в местността "Затворническа поляна" /463 м/, при гранична пирамида по старата номерация 402, а по новата - 160 и е на около 200 м по-западно от точката при с. Жеравино. Нова и стара номерация на пирамидите, защото преди Македония да се обяви за независима държава /1991/, номерацията на тогавашните НРБ и СФРЮ започваше от връх Тумба и завършваше при устието на р. Тимок. След тази година номерацията от Тумба до тристенната пирамида при село Жеравино се запази от 1 до 106, а номерацията между РБ и РС започна от устието на р. Тимок и завърши на тристенната пирамида при с. Жеравино. Така че пирамида 106 и 456 е една и съща - тристенна пирамида висока 2 м. Името на с. Жеравино е прилагателно от името на птицата жерав. При сезонните си прелитания жерави са кацали в мочурището и блатото, които обхващат голяма част от местностите Горно и Долно поле. Някои стари хора са казвали, че след опожаряването на селото от турците през една нощ, то било превърнато в жарава /жар/. Климатът е умерен, преходно- континентален с полупланински характер. Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:

• Дюлгерска,
• Радевска,
• Чергарска,
• Горчилска - най-западната махала
• Папрадска.

През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1978), към кметство Бобешино от Гюешевска селищна система (1978-1983), към кметство Бобешино от Гърлянска селищна система (1983 – 1987). След разтурянето на селищните системи и в момента, село Жеравино е към кметство Бобешино от община Кюстендил и се обслужва от кметски наместник, който отговаря за няколко села в района..^[3]

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1978	2001	2010	2020
Население	375	420	302	286	239	147	44	20	14	10	1	0

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. Село Жеравино е старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино, с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село. В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглеждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. През 1893 г. е построена църквата „Свети Георги“ Селото има начално училище в края на XIX в. в частни къщи. Нова училищна сграда е построена през 1938 г. Училището е закрито е през 1960 г. Децата учат в прогимназиите в Бобешино или Долно село, където са били на седмичен пансион. През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността „Вели връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността „Женско присое“ са залесени 220 дка. През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешньово е учредено ТКЗС „Граничар“. Селото е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село от 1960 г.; от 1963 г. - към ДЗС Раненци, от 1971 г. - към АПК Кюстендил, филиал Долно село. От 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ - с. Гърляно. След 1991 г. следва ликвидация и връщане земята на бившите собственици, разпродажба на имуществото на колективните стопански форми, раздаване на нищожни дивиденти, след което обработваемите площи запустяват. Селото е електрифицирано (1981). За вода се използват местни извори и чешми. През последните десетилетия церовата гора и овошките са нападнати от лишеи. Увеличават се популациите на диви свине, които преорават запустялата земя и дворовете на напуснатите къщи. Активизират се миграционни процеси. Те започват след Освобождението и особено след Ньойския договор.

Село Жеравино в Сърбия

Население

Година	1948	1953	1961	1971	1981	1991	2002	2011
Население	178	176	152	152	68	34	24	16

Етнически състав (2002)

Народност	българи	сърби	македонци
% от населението	76,20 %	19,04 %	4,76 %

Религии

Село Жеравино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

Църквата „Свети Георги“ - с. Жеравино

• Църква „Свети Георги“. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата /на около 500 м/ минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

Редовни събития

• Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски.
• От края на първото десетилетие на ХХI в., в края на август, до църквата се провежда Международен събор "Краище". В него участват българи, хора от Р Сърбия и по-рядко от РС Македония.
• След 2010 г.,ежегодно през средата на октомври, се провежда Международна туристическа среща при тристенната пирамида. Събират се и прекарват няколко часа при задушевна обстановка няколкостотин туристи от България, Р Сърбия и РС Македония. По време на епидемията от COVID-19, съборът и срещата не се състояха.

Личности

• Цоню Дамянов (1899 -), юрист, д-р на правните науки
• Стоил Бонев Милков(1941-), доц.д-р инж. дългогодишен преподавател в УАСГ

Литература

• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.283-287;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.28 и 155-156;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.88 и 126;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.21-22;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.99-102;
• Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г., стр.194-200.
• Анастасов, Благой. Геоложки обект "Осогово". София, 2019 г., стр. 159

Бележки

1. www.grao.bg
2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 221.
3. www.nsi.bg