Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География
Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
Население
| Берсин
|
| година
|
1880
|
1900
|
1920
|
1926
|
1934
|
1946
|
1956
|
1965
|
1975
|
1984
|
2009
|
| население
|
554
|
864 
|
788 
|
850
|
850 -
|
815
|
658
|
551
|
452
|
312
|
151
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
178 |
100,00
|
| Българи |
173 |
97,19
|
| Турци |
0 |
0,00
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
4 |
2,24
|
История
Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
Религии
Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметско наместничество.
- Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.
Редовни събития
През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.
Литература
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.
Бележки
Външни препратки
