Бонче (на македонска литературна норма: Бонче) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Селото е разположено в прохода, разделящ Селечката планина от планината Дрен.
В землището на Бонче в местността Спаница има находки от елинистическата и късноантичната епоха, в местността Старо Бонче – елинистически и римски некропол, южно от селото са открити гробове, в които са намерени монети от Александър Велики, както и римски бронзови монети, в местността Църквище (Црквиште) има селище от елинистическата и римската епоха.[1]
В XIX век Бонче е българско село в Прилепската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бонче (Bontché) е посочено като село с 55 домакинства и 248 жители българи и 9 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бонче има 350 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бонче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бонче има 240 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война двама души от Бонче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители, всички северномакедонци.[7]