Атанас Кършаков

Атанас Кършаков
български революционер
Роден	1883 г. Косинец, Османска империя
Починал	4 юли 1907 г. (24 г.) Стенско, Османска империя
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Атанас Кършаков в Общомедия

Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва,^[1][2][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[4]

Биография

Четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха (отпред, вторият от ляво надясно).

Четата на Атанас Кършаков (в средата). Втори е Стерьо Стерьовски, а четвърти Лазар Павлов Миовски от Косинец.^[5]

Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев от Четирок, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.

Кършаков е роден в 1880 година^[6] или в 1883 година^[7] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Братовчед е на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.^[8]

Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.^[9] След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.^[10] Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина.^[11] Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Василакис Лахтарис (Николаос Платанияс) в село Оровник.^[12]

На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където е убит.^[13] Четниците отрязват главата му, за да я запазят, и се оттеглят към село Дъмбени (днес Дендрохори, Гърция), където правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.^[14]

След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.^[15]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„

Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.[16]

“

Бележки

1. „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр.821
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
3. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89.
5. ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 31
6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 302.
7. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103.
8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 301.
9. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 162.
10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 213.
12. По диритѣ на андартитѣ // Илюстрация Илиндень 3 (3). Илинденска организация, юли 1927. с. 9.
13. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 251.
14. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.
15. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 138.
16. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.