Трайко Тодоров е роден в 1875 година в костурското село Желево, тогава в Османската империя, днес Андартико, Гърция. Получава начално образование. В 1898 година влиза във ВМОРО и от 1900 година е нелегален четник при Пандо Кляшев и Митре Влаха. След Илинденското въстание от 1904 до Младотурската революция в 1908 година е помощник на районния войвода Христо Цветков в Костурско. За район на действие Трайко Желевски има околностите на родното си село и придружава Христо Цветков при обиколките му в Костенарията.[1]
След Хуриета работи в Торонто, Канада. При избухването на Балканската война се завръща и участва в борбата срещу Османската империя. В края на войната се завръща в родното си село, но след опит на гръцки войници да го обезоръжат избягва в България.[2]
Трайко Желевски от с. Желево, с първоначално образование, чистосърдечен и енергичен мъж, участвувал в боеве и произведен в чин войвода преди хуриета, е жив и нещастен изгнаник в гр. Ксанти.[5]
“
След подписването на Майския манифест през 1923 година и последвалите братоубийства е застрелян заедно с Тома Желински, през месец юни, същата година.[6]
За него се пее народната песен:
„
Ето го Трайко дя греди
от Бигла на кон урива,
по него чета средена,
от сърце пее и свири;
да шчукни село Псодери,
да види село Желево
и знае село Ошчима -
турското царство свършило,
ко дърво в'огно фърлено.[7]
“
Бележки
↑Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
↑Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
