Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, атингани – „недосегаеми“) е традиционно събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия.[24][25][26] Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.
Процентен дял на циганите от населението на европейските държави
Традиционното название „цигани“, ползвано в различни европейски езици[30], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[31][32] което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).[33][34] Така византийците наричали фригийскатамонархическаерес на мелхиседекяните.[35] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[35] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[31]
Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието[36] на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг[37] (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“.[38] На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания.[39] В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани.[39] Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[40] Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности,[41] или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.[39]
Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпти, (на гръцки γύφτος гифтос) което идва от представата, че циганите произхождат от Египет.[38] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[42] Среща се и формата арапи (от Арабия).
Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от северна Индия, [24][25][26] вероятно от днешния щат Раджастан.[44]Катунари, гравюра от 1837 г.
Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от Северна Индия,[24][25][26] вероятно от днешния щат Раджастан.[44][45] От 5 – 6 век техните племена напускат родните си места, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан[28][29] и Пенджаб,[28] и се насочват на запад, като продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5 – 6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7 – 8 век.
Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика например части от тялото или ежедневието.[46] По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.[47]
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.
През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710халифитеМуавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсетгодишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
Въпреки наличието на различни местни говори, циганският е единен по граматика и речник език.[49] Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750 – 1000 г. сл. Хр.[50]
Лабораторно изследване на генетичен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.[51]
Пристигане в Европа
Разселване на циганите в Европа чрез Мала Азия и Северна Африка
В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийскаМала Азия християнска ерес,[52] впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).[53] Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.[54] Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.[55] Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.[56]
Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърец, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.[57] През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.[58] През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божи гроб във владения от венецианцитепелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.[59] Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки врачки.[60]
От Балканския полуостров циганите се придвижват на север към Централна и Западна Европа. Във Влашко те са споменати за пръв път през 1385 г., когато Дан I с грамота предава на Тисманския манастир 40 семейства цигани („ацигани М челѣди“), дарени по-рано от неговия чичо Владислав I на друга, съседна обител.[61]Доминиканският монах летописец Херман Корнер от Любек разказва как в края на 1417 г. около 300 души цигани („секани“, Secanes) се появяват в Мекленбург: „Инородно, невиждано по-рано странстващо множество хора от източните страни дойде в Германия, преброждайки цялата тази земя чак до приморските области.“ Те имали свои князе (principes) – херцог (dux) и граф (comes).[62] През 1501 г. във Вилнюс полският крал Александър потвърждава правото на циганите да се придвижват свободно в държавата му (swoboda obraszczenia w zemliach naszych) и властта на войводата (woyt cyganski) Васил над всички цигани във Великото литовско княжество.[63] През 1538 г. крал Жуау III забранява на цигани (ciganos) да влизат в страната, за да не се занимават с грабеж и магьосничество, а родените вече на португалска земя цигани заточва по за две години в Африка.[64] Една издадена в Лондон ок. 1542 – 1547 г. книга съдържа първия запис на циганска („египетска“) реч.[65]
Според Константин Иречек циганите „по всяка вероятност [са] се появили в България към средата на XIV в.“.[66]Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава „Агупови клети“ (колиби); Иван Дуйчев свързва това „с името „агупци“, давано у нас на циганите“.[67] Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч (ибѡ мнѡѕи бѣхѫ егѵптѣны въ тои странѣ); тази подробност не присъства в гръцкия първообраз на житието и най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.[68]
След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. – в тимарския регистър на Никополскиясанджак.[69] Султан Сюлейман I издава нарочен „Закон за циганите във вилаета Румели“ (1530), според който циганите – както „неверници“, така и мюсюлмани – плащат поголовен данък.[70]
Западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562 – 1618?) там „[и]ма много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.“[71] През 1553 г. Антон Вранчич разказва: „Когато започнахме да прекосяваме реката (Велика Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.“[72]
През 1877 г. Бейкър оценява броя на циганите в Османската империя на 200 хил. души. Някои от тях са скитащи като в Западна Европа, други са групирани в села, а трети са установени в градовете, в специално обособени за тях квартали. Специализирани са в калайджийство, казанджийство, търговия с коне и мародерство. Те са музиканти – „барабанът и циганският кларинет придружават почти всеки селски празник, християнски или мюсюлмански“. Англосаксонски пътешественици в империята като цяло се възхищават на красотата им и излагат тяхната нечестност и аморалност. Различно мнение имат Сенклер и Брофи, според които циганите са жертви на българската злоба и алчност.[73]
Не е сигурно дали споменаваните в славяно-румънски грамоти от XIV и XV в. цигани са били зависими селяни или същински роби.[74] Един молдовски летопис съобщава, че след победа над влашкия княз Раду през 1470 г. Стефан Велики „избил много народ и взел 17 хиляди цигани във владение (in Eigenschaft)“.[75] Това, изглежда, е първото ясно свидетелство за робско положение на цигани в дунавските княжества. От началото на XVI в. насетне „на практика единствените роби във Влашко и Молдова“ са циганите.[76] Някои от тях са собственост на княза, други – на манастири или на частни лица. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова – през 1844 г.[77]
Отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) „не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците“.[78] Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимировκлисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. За да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.[79]
Расизмът е принцип на националсоциалистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus).[80] Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите цигани и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите...“[81] Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942 – 1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независимата хърватска държава.[82] Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[83] Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.
↑България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria – Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
↑ абвСтоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 9 – 10.
↑Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1-902806-07-7, pp. 33 – 53.
↑Hübschmannová, Milena. Romaňi čhib – romština: Několik základních informací o romském jazyku // Bulletin Muzea romské kultury (4/1995). Muzeum romské kultury, 1995. Zatímco romská lexika je bližší hindštině, marvárštině, pandžábštině atd., v gramatické sféře nacházíme mnoho shod s východoindickým jazykem, s bengálštinou.
↑Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp); The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 2. Oxford, 1991, 889 (Gypsies).
↑Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 4; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 144.
↑Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 163.
↑Rochow, I., Matschke, K. P. Neues zu den Zigeunern im byzantinischen Reich um die Wende vom 13. zum 14. Jahrhundert. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 41, 1991, 241.
↑Breydenbach, B. v. Die heyligen reyßen gen Jherusalem zuo dem heiligen grab (Holzschnitte von Erhard Reuwich). Mainz, 1486, 22, Illustration 5.
↑Павлов, А. Номоканон при Большом Требнике. 2 изд. Москва, 1897, 132 – 134.
↑Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, 20.
↑Die Chronica novella des Hermann Korner (hrsg. von J. Schwalm). Göttingen, 1895, 409.
↑Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 30; Giselbach, R. Weltchronik der Zigeuner. Teil 1. 2. Aufl. Frankfurt am Main, 1997, 117, 242.
↑Coelho, M. Os ciganos de Portugal. Lisboa, 1892, 230 – 231.
↑Borde, A. The Fyrst Boke of the Introduction of Knowledge. London, 1870, 217 – 218.
↑Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 392 – 393.
↑Яцимирский, А. И. Из славянских рукописей: Тексты и заметки. Москва, 1898, 43; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 160.
↑Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С., 2000, 29.
↑Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. 1 (съст. Г. Д. Гълъбов). С., 1961, 309 – 310; Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С., 2000, 36 – 38.
↑Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 413.
↑Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 177
↑Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, pp. 2 – 4 of the online offprint.
↑Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 4 of the online offprint.
↑Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 23 of the online offprint.
↑Стоянов, З. Записки по българските въстания, том 2, гл. 2.
↑Димитров, Г. Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение. Т.2. С., 1896, 406 – 407; Страшимиров, Д. История на Априлското възстание. Т.3. Пловдив, 1907, 197 – 198.
↑Ausführungsanweisung des Reichskriminalpolizeiamtes zum RdErl. des RFSSuChdDtPol. im RMdI, vom 8.12.1938Архив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine.: „Wenn auch als Grundsatz für die Bekämpfung der Zigeunerplage voranzustellen ist, daß das deutsche Volk auch jede seinem Volkstum fremde Rasse achtet, so muß Ziel der staatlichen Maßnahmen zur Wahrung der Einheit der deutschen Volksgemeinschaft sein einmal die rassische Absonderung des Zigeunertums vom deutschen Volkstum, sodann die Verhinderung der Rassenmischung und schliesslich die Regelung der Lebensverhältnisse der reinrassigen Zigeuner und der Zigeuner-Mischlinge. Die erforderliche Rechtsgrundlage kann nur durch ein Zigeunergesetz geschaffen werden, das die weiteren Blutvermischungen unterbindet und alle wichtigen Fragen, die das Leben der Zigeunerrasse im deutschen Volksraum mit sich bringt, regelt.“
↑Zimmermann, М. Rassenutopie und Genozid. Die nationalsozialistische „Lösung der Zigeunerfrage“. Hamburg, 1996.
New Jersey Legislature210th through 214th LegislaturesTypeTypeBicameral HousesSenateGeneral AssemblyHistoryFoundedJanuary 8, 2002 (2002-01-08)DisbandedJanuary 10, 2012 (2012-01-10)Preceded by1991 ApportionmentSucceeded by2011 ApportionmentStructureSeats120Political groupsDemocratic PartyRepublican PartyMeeting placeNew Jersey State House, Trenton, New JerseyWebsitenjleg.state.nj.us as per 2001 redistricting detail of northeastern portion The members of ...
У Вікіпедії є статті про інші географічні об’єкти з назвою Гоне. Гоне Hohne — громада — Вид Гоне Герб Координати: 52°34′ пн. ш. 10°22′ сх. д. / 52.567° пн. ш. 10.367° сх. д. / 52.567; 10.367 Країна Німеччина Земля Нижня Саксонія Район Целле Об'
1995 single by BrandyBrokenheartedSingle by Brandyfrom the album Brandy ReleasedAugust 22, 1995 (1995-08-22)Recorded1993[1]Length5:52 (album version)4:47 (Soulpower Mix)LabelAtlanticSongwriter(s) Keith Crouch Kipper Jones Producer(s) Keith Crouch Kipper Jones Brandy singles chronology Best Friend (1995) Brokenhearted (1995) Sittin' Up in My Room (1995) Boyz II Men singles chronology Vibin'(1995) Brokenhearted(1995) Hey Lover(1995) Brokenhearted is a song by American...
Sri Paññavaro MahatheraLahirHusodo (Ong Tik Tjong)22 Juli 1954 (umur 69)Blora, Jawa Tengah, IndonesiaKebangsaanIndonesiaNama lainBhante PaññavaroPekerjaanBikkhu, tokoh agama Buddha, Kepala Sangha Theravada Indonesia, Kepala Vihara Mendut MagelangKarya terkenalVihara Mendut Bhikku Paññavaro atau dikenal juga sebagai Sri Paññavaro Mahathera adalah Bhikku Indonesia. Ia merupakan tokoh penting dalam perkembangan sejarah Agama Buddha pada abad ke-19 di Indonesia. Ia merupakan pen...
2018 fantasy book by Cassandra Clare Queen of Air and Darkness (The Dark Artifices #3) First editionAuthorCassandra ClareCover artistCliff NielsenCountryUnited StatesLanguageEnglishSeriesThe Dark ArtificesGenreFantasyPublisherMargaret K. McElderry BooksPublication dateDecember 4, 2018Media typeHardcover, Paperback, EbookPages912ISBN9781471116704Preceded byLord of Shadows Queen of Air and Darkness is the third and final book in The Dark Artifices trilogy by Cassandra Clare...
1961 book by Emmanuel Levinas Totality and Infinity: An Essay on Exteriority Cover of the French editionAuthorEmmanuel LevinasOriginal titleTotalité et Infini: essai sur l'extérioritéTranslatorAlphonso LingisCountryFranceLanguageFrenchSubjectsEthics, religionPublished 1961 (in French) 1969 (Duquesne University Press, in English) Totality and Infinity: An Essay on Exteriority (French: Totalité et Infini: essai sur l'extériorité) is a 1961 book about ethics by the philosopher Emmanue...
American baseball player and manager (1917–2001) Baseball player Lou BoudreauBoudreau with the Boston Red Sox in 1953Shortstop / ManagerBorn: (1917-07-17)July 17, 1917Harvey, Illinois, U.S.Died: August 10, 2001(2001-08-10) (aged 84)Olympia Fields, Illinois, U.S.Batted: RightThrew: RightMLB debutSeptember 9, 1938, for the Cleveland IndiansLast MLB appearanceAugust 24, 1952, for the Boston Red SoxMLB statisticsBatting average.295Home runs68Runs batted in789M...
SpotswoodStasiun komuter PTVLokasiHope Street, SpotswoodMelbourne, VictoriaAustraliaPemilikVicTrackPengelolaMetro TrainsJalur Werribee Williamstown Jumlah peron2 sisiJumlah jalur2KonstruksiJenis strukturTanahParkir15Informasi lainZona tarifMyki Zona 1Situs webPublic Transport VictoriaElektrifikasiYaOperasi layanan Stasiun sebelumnya Metro Trains Stasiun berikutnya Yarravillemenuju Flinders Street Jalur WerribeeNewportmenuju Werribee Jalur WilliamstownNewpor...
Field hockey has been played by men in Australia since 1901. By 1907, there were clubs in several states including New South Wales, South Australia, Tasmania, and Victoria. Women's field hockey was eventually represented by the Australian Institute of Sport, though the amount of support it received was less than the support the men received. The All Australian Women's Hockey Association was established in 1910 to govern the sport in Australia. in 2000, Women's Hockey Australia merged with the...
Michael J. RoadsBorn (1937-04-14) 14 April 1937 (age 86)Cambridgeshire, United KingdomOccupationSpiritual teacher, authorNationalityAustralianGenreSpirituality, metaphysics, natureNotable worksTalking with NatureJourney into NatureFrom Illusion to Enlightenment Getting ThereEntering the Secret World of NatureSpouseCarolyn RoadsWebsitewww.michaelroads.com Michael Joseph Roads, (born 14 April 1937) is a UK-born resident of Australia and an author of essays, articles and books including Tal...
1984 film by Francis Leroi Emmanuelle 4Directed by Francis Leroi Iris Letans[1] Screenplay by Francis Leroi Iris Letans[1] Produced byAlain Siritzky[2]Starring Sylvia Kristel Mia Nygren CinematographyJean-Francis Gondre[1]Edited byHélène Plemiannikov[1]Music byMichel Magne[1]Productioncompanies Alain Siritzky Productions Sara Films[1] Distributed byCannon FilmsRelease date 15 February 1984 (1984-02-15) (France) Runni...
Species of mammal This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Goitered gazelle – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (April 2017) (Learn how and when to remove this template message) Goitered gazelle Male of the Persian subspecies (G. s. subgutturosa) at Korkeasaari Zoo in Helsinki Female goitere...
Tunggal putra pada Kejuaraan Dunia BWF 2023LokasiRoyal ArenaLokasiKopenhagen, DenmarkTanggal21–27 AgustusPeserta63 dari 40 negaraPeraih medali Kunlavut Vitidsarn Thailand Kodai Naraoka Jepang Prannoy H. S. India Anders Antonsen Denmark ← Tokyo 2022Paris 2025 → Kategori di Kejuaraan Dunia BWF 2023TunggalputraputriGandaputraputricampuranlbs Turnamen tunggal putra pada Kejuaraan Dunia B...
Local variants of the ancient Greek alphabet Greek alphabet Αα Alpha Νν Nu Ββ Beta Ξξ Xi Γγ Gamma Οο Omicron Δδ Delta Ππ Pi Εε Epsilon Ρρ Rho Ζζ Zeta Σσς Sigma Ηη Eta Ττ Tau Θθ Theta Υυ Upsilon Ιι Iota Φφ Phi Κκ Kappa Χχ Chi Λλ Lambda Ψψ Psi Μμ Mu Ωω Omega History Archaic local variants ϜͰϺϘͲͶ Diacritics Ligatures Numerals ϛ (6)ϟ (90)ϡ (900) Use in other languages Bactrian Coptic Albanian Related topics Use as scientific symbols Catego...
Species of plant Chinese Necklace Poplar Scientific classification Kingdom: Plantae (unranked): Angiosperms (unranked): Eudicots (unranked): Rosids Order: Malpighiales Family: Salicaceae Genus: Populus Species: P. lasiocarpa Binomial name Populus lasiocarpaOliv. (1890) Populus lasiocarpa, commonly called the Chinese necklace poplar, is a species of poplar native to humid forests of China. It is closely related to Populus wilsonii, Wilson's poplar. Description Populus lasiocarpa is known ...
Chinese–Canadian architect This article is an orphan, as no other articles link to it. Please introduce links to this page from related articles; try the Find link tool for suggestions. (August 2023) Shirley Shen is a Chinese–Canadian AIBC certified architect registered in Washington State.[1] She currently works in Vancouver, British Columbia where she is the creative director and co-founder of Haeccity Architecture Studio. Early life Shen was born in Richmond, BC. Throughout her...
Subspecies of deer Sangai Conservation status Not evaluated (IUCN 3.1) Scientific classification Domain: Eukaryota Kingdom: Animalia Phylum: Chordata Class: Mammalia Order: Artiodactyla Family: Cervidae Subfamily: Cervinae Genus: Rucervus Species: R. eldii Subspecies: R. e. eldii Trinomial name Rucervus eldii eldii(McClelland, 1842) The sangai (Meitei pronunciation: /sə.ŋai/[1]) (Rucervus eldii eldii) is an endemic and endangered subspecies of Eld's deer found only in...
This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article relies excessively on references to primary sources. Please improve this article by adding secondary or tertiary sources. Find sources: Jenkinson Lake – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (March 2017) (Learn how and when to remove this template message) This article needs additio...
