Вѝлнюс (на литовски: Vilnius; на полски: Wilno; на беларуски: Вільня; на руски: Вильнюс; на немски: Wilna) е столицата на Литва. Административен център е на Вилнюски окръг, както и на районната Вилнюска община, без да е част от нея. Самият град е обособен в самостоятелна градска община с площ 401 км2.
Разположен е при вливането на река Вилня в река Нерис. Населението му се състои предимно от литовци, но има значително полско и руско малцинство. Градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни.
Поради разнообразния етнически състав на населението, населявало Вилнюс през вековете, градът е получил различни названия – на руски Вильна, литовски Vilnius, беларуски Вільня, полски Wilno, иврит װילנע, латвийски Viļņa. Името на града произлиза от названието на река Вилня (литовски Vilnia).
В древните писмени източници се е наложила формата Вильня, Wilnia, Vilna. В други писмени паметници след 14 век се употребява формата Wilno, Vilno и други варианти на това название. В литовските паметници от 1600, 1653 и по-следващите години започва да се среща вариантът Vilnius.
От втората половина на 19 век и особено след потушаването на въстанието от 1863 в Литва, придобива голямо значение начинът на изписване на името на града. Формата Вильна се смятала за руска, а написано като Вильно се смятало като заявяване на полския характер на града (до към края на 1930-те години населението на града е предимно полско).
Вилнюс се споменава за първи път през 1323 г. в писмата на великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. В тях той приканва германци и евреи да се заселят в столицата му. Върха в своето развитие Вилнюс достига при великия княз Сигизмунд II Август, който през 1544 г. мести палата си в града. Следват десетилетия на бърз растеж, подпомогнат и от основаването през 1579 г. на Вилнюския университет при крал Стефан Батори, който става един от най-важните културни центрове в Полско-литовската държава.
По време на Руско-полската война от 1654 – 1667 г. градът е окупиран и опожарен, а населението му е избито. Растежът на Вилнюс се прекъсва за известно време, но отново набира сили и в края на XIX век населението му достига 20 000 души, което го прави един от най-големите градове в Северна Европа.
Вилнюс се намира в Югоизточна Литва на мястото, където река Вилня се влива в река Нерис. Разположението му далеч от географския център на страната може да се обясни с множеството промени в нейните граници през годините. Някога градът е бил не само културно, но и географски в самия център на Великото литовско княжество.
Градът е разположен на 312 км от Балтийско море и главното пристанище на Литва Клайпеда. Магистрали свързват Вилнюс с другите големи градове в страната – Каунас (102 км), Шауляй (214) и Паневежис (135).
Градът се разпростира на 402 квадратни километра. 20,2 % от тях са заети от сгради, а в останалите преобладават зелените (43,9 %) и водните (2,1 %) площи.
Според последното преброяване на населението от 2001 г. Вилнюс има население от 542 287 души, от които 57,8 % литовци, 18,7 % поляци, 14 % руснаци, 4 % беларуси, 1,3 % украинци и 0,5 % евреи.
Гибралтар, Гибралтар · Дъглас, остров Ман · Епископи, Акротири и Декелия · Сейнт Питър Порт, Гърнси ·
1985: Атина · 1986: Флоренция · 1987: Амстердам · 1988: Западен Берлин · 1989: Париж · 1990: Глазгоу · 1991: Дъблин 1992: Мадрид · 1993: Антверпен · 1994: Лисабон · 1995: Люксембург · 1996: Копенхаген · 1997: Солун · 1998: Стокхолм · 1999: Ваймар · 2000: Рейкявик, Берген, Хелзинки, Брюксел, Прага, Краков, Сантяго де Компостела, Авиньон, Болоня · 2001: Ротердам, Порто · 2002: Брюге, Саламанка · 2003: Грац, 2004: Генуа, Лил · 2005: Корк · 2006: Патра · 2007: Люксембург · Сибиу 2008: Ливърпул, Ставангер · 2009: Линц, Вилнюс · 2010: Есен, Печ, Истанбул · 2011: Турку, Талин · 2012: Марибор, Гимараеш · 2013: Кошице, Марсилия · 2014: Умео, Рига 2015: Монс, Пилзен · 2016: Сан Себастиан, Вроцлав · 2017: Орхус, Пафос · 2018: Валета, Леуварден · 2019: Пловдив, Матера · 2020: Риека, Голуей · 2021: Тимишоара, Елевсина, Нови сад · 2022: Еш сюр Алзет, Каунас
Предстоящи: