Херцогски замък на Алие

Херцогски замък на Алие
Castello Ducale di Agliè
Карта Местоположение в Алие
Информация
Страна Италия
Терит. единицадворец, бивш отбранителен замък
МестоположениеАлие
Стилбарок и др.
АрхитектАмедео ди Кастеламонте
Бираго ди Боргаро
Микеле Борда ди Салуцо
Костанцо Микела
братя Колино
Ксавиер Куртен
Основателграфове Сан Мартино
Основаване1141 г.
Строителствопреустройван през 17, 18 и 19 век
Известни обитателиФилипо Сан Мартино ди Алие
Мария Кристина Бурбон-Френска
Бенедето Мария Маурицио
Карл Феликс Савойски
Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска
Фердинанд Савойски
Статутдържавен музей
Състояниеотворен за посещения от вт. до нед.
СобственикИталианската държава
СайтМузеен полюс на Пиемонт
РегионПиемонт
Херцогски замък на Алие в Общомедия
Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраResidences of the Royal House of Savoy
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Италия
Типкултурно наследство
Критерииi, ii, iv, v
Вписване1997  (21-ва сесия)
Координати45°21′41″ с. ш. 7°46′09″ и. д. / 45.361389° с. ш. 7.769167° и. д.
Савойски кралски резиденции в Общомедия

Херцогският замък на Алие (на италиански: Castello Ducale di Agliè, на пиемонтски: ël Castel d'Ajè) е Савойски дворец, намиращ се в градчето Алие, регион Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство като част от Савойските кралски резиденции на Пиемонт.[1]

В него са заснети двата сезона на популярния италиански телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“ (2003 и 2005), излъчен и по българската телевизия, и минисериалите на Rai „Красавицата и звярът“ (La Bella e la Bestia, 2014)[2] и „Мария-Жозе – последната кралица“ (Maria Josè, l’ultima regina, 2002).[3][4]

История

Херцогски замък на Алие

Замъкът е издигнат през 1141 г. като отбранителна крепост на местните графове Сан Мартино и е многократно разрушаван и издиган.[5] През 16 век все още има вид на средновековен замък с централна част, двор, градина и селски постройки, заобиколени от отбранителни стени и ров.[6] През 1536 г. е обсаден и разграбен.[5]

От 17 век нататък замъкът се превръща във великолепна резиденция благодарение на неговия притежател граф Филип Сан Мартино ди Алие. Той е образован учен, хореограф и изтъкнат политик, роден през 1604 г. в Алие. Започва военна кариера през 1630 г. и става лейтенант в Оръжейната рота на херцог Виктор Амадей I Савойски. След смъртта му през 1637 г., в настъпилата борба между привържениците на херцог Карл-Емануил II – твърде младият за управление негов син и на майка му Мария Кристина Бурбон-Френска – негова регентка, Филип подкрепя последната и става неин министър, личен и любим съветник. Поради това той се сблъсква с хора от ранга на кардинал Ришельо, който го хвърля в затвора през 1640 г. След смъртта на кардинала Филип е освободен, но изоставя политиката, като се оттегля в Херцогския замък на Алие, посвещавайки се на неговото възстановяване и разширяване.[7] От 1642 г. по проект на известния архитект Амадей Кониенго ди Кастеламонте[8] замъкът става величествен дворец, в който се приемат принцове и владетели, вкл. и кралската мадам Мария Кристина Бурбон-Френска.[9] Част от преустройството включва обновяването на фасадата към градината, изграждането на две галерии и на двора на сградата,[4] изграждане на парници, служещи и за зимни градини.[10]

Замъкът е разрушен от французите под командването на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В продължение на около 100 г. след това в него не е извършвана никаква архитектурна и художествена дейност освен стълбището на местния архитект Костанцо Микела (Costanzo Michela) от 1724 г.[9]

През 1763 г. феодът на Алие е купен от херцога на Савоя и крал на Сардиния-Пиемонт Карл Емануил III Савойски, който го дава като апанаж на второродния си син Бенедикт Мария Маврикий Савойски – принц на Сардиния, херцог на Шабле (1741 – 1796), маркграф на Ивреа (1796 – 1808). Той възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро (Ignazio Birago di Borgaro) да възстанови замъка. Арх. Бираго извиква в Алие художници, работещи в Двореца в Торино: братята Филипо и Иняцио Колино (Filippo e Ignazio Collino) за статуите на фонтаните, Джузепе Болина (Giuseppe Bolina) за декоративните аранжировки на голямото антре.[8] Той разширява замъка с обширни апартаменти, а между 1767 и 1775 г. построява галерията на два етажа (нар. „Галерия на трибуните“), която свързва замъка с Енорийската църква на селището и самата църква с камбанарията, заместваща предишната стара градска кула. Замъкът става Савойска кралска резиденция. Градините и паркът също са преподредени и следват строга зелена симетрия с воден участък по надлъжната ос.[8]

През 1796 г., по време на наполеоновото господство, в Алие нахлуват французите и разграбват мебелировката. Замъкът е използван за приют за бездомници, а паркът е разпродаден на части на частни лица.[8]

С Реставрацията замъкът е даден по право на Савойските графове на Шабле през 1814 г. След края на ерата на Бонапартистите властта над Замъка минава у Карл Феликс I Савойски през 1824 г., който го възстановява и разширява благодарение на архитект Микеле Борда ди Салуцо (Michele Borda di Saluzzo), който изгражда малък театър в него.[9] Поставени са и ценни полилеи от стъкло от Мурано и от бохемски кристал.[11]

Със смъртта на Карл Феликс I овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в негова ползвателка, а при нейната смърт през 1849 г. имотът се дава на второродния син на херцога на Савоя и крал на Сардиния Карл АлбертФердинанд Савойски – първи херцог на Генуа.[9] Замъкът става любима аристократична вила на династичния клон Савоя-Генуа.[5]

През 1939 г. принц Томас Савойски-Генуа продава Комплекса на замъка на Италианската държава[8][9] за 8 млн. лири.[12] Замъкът е използван за скривалище на ценни предмети от Торино по време на Втората световна война.

Граф Филипо Сан Мартино ди Алие

Към 2019 г. той е стопанисван от Дирекция „Културно наследство на Пиемонт“.[5] Състои се от около 300 стаи на четири етажа, обзаведени със стари мебели и художествени произведения,[13] част от които са достъпни за посещение (Залите на белетажа и кухните). Към 2019 г. замъкът е отворен от вторник до неделя за организирано посещение с входен билет. В някои случаи има намаления или билетът е безплатен.
Сградата на замъка е заобиколена от три страни от английска и от италианска градина, и от огромен парк (около 340 хектара), пълен с редки растения и стари дървета, и украсен с монументален фонтан. За тях се заплаща допълнителен билет.

Зали на замъка и художествени произведения

  • Зала на колоните (Sala delle Colonne), с щукатури от 18 век. Там към 2020 г. се намира гишето за билети
  • Ловен салон (Salone di Caccia), приписван на архитект Бираго ди Боргаро (Birago di Borgaro), с щукатури, изобразяващи ловни сцени и трофеи; там има и две картини на френския художник Берже (Berger) от 1816 г. с крал Карл Феликс I и съпругата му кралица Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
  • Зала на пажовете (Sala dei Valletti) с изящен полилей от стъкло от Мурано от 19 век, който осветява щукатури с богинята Диана, и с картини с фантастични пейзажи – дело на пиемонтски художници[14]
  • Библиотека (Biblioteca) със 7000 стари книги и брошури[15] за изкуство, немска и френска литература
  • Зала на предците (Sala degli antenati)
  • Художествена галерия (Galleria d'Arte), проектирана за крал Карл Феликс I Савойски. След смъртта му съпругата му Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска поставя там колекция от скулптури (като тези на Бенедето Качатори, Benedetto Ciacciatori или тази на Спящия Аполон)[10] и картини от 19 век за живота на савойските владетели
  • Малък театър (Teatrino) с 40 места, изграден през 1824 г. по проект на архитекта Микеле Борда ди Салуцо (Michele Borda di Saluzzo) на мястото на параклиса на Св. Михаил, с непокътнато дървено обзавеждане и с декорации на Луиджи Вака (Luigi Vacca)
  • Билярдна зала (Sala del Biliardo), достъпна само за мъже, с ценен касетен таван с картини и розетки, мебели в имперски стил и билярдна маса – френско производство от началото на 20 век[14]
  • Ъглова зала (Sala d'Angolo) с няколко ориенталски оръжия от колекцията на херцог Томас Савойски-Генуа, с панели – имитация на дърво по стените и с истински дървен касетен таван[10]
  • Кабинет на херцога на Генуа (Studio del Duca di Genova), стая от 17 век с палмов под с картинен лак и с шест големи шкафа, дарени от кралица Мария Терезия Австрийска-Тосканска – съпруга на Карл Алберт, пълни със стари книги[14]
  • Бален салон (Salone da Ballo), наречен още „Зала на крал Ардуин“, със 150-килограмов полилей, който е имал повече от 96 свещи;[11] изцяло покрит с фрески от 17 век на Джовани Паоло Реки (Giovanni Paolo Recchi), сред които и тази на тавана, вероятно изобразяваща граф Филипо Сан Мартино ди Алие и кралица Мария Кристина Бурбон-Френска като Дева Мария[10]
  • Тусколанска зала (Sala Tuscolana), с творби на скулптора Джакомо Спала (Giacomo Spalla).[8] В нея крал Карл Феликс I Савойски нарежда да разположат археологическите находки (вкл. и мраморния под, принадлежал на древна римска вила) от 2 век сл. Хр от разкопките на археолог Луиджи Канина във Вила Тусколана ди Руфинела в древния град Тусколан до Фраскати. Той наследява вилата от кралица Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.
  • Параклис на Св. Максим (Cappella di S. Massimo). Изграден в периода 1642 – 1657 г. по проект на арх. Амадей ди Кастеламонте. Има квадратен план и осмоъгълен свод, украсен с фини щукатури и със стенописи от 17 век с Историите на Богородица – дело на майстори от Лугано. Реставриран е през 1827 г. по поръчка на Карл Феликс I Савойски: запазени са декорациите на купола, но са обновени подът, украсените със свещници гипсови стени и олтарът – дело на Пиетро Кремона (Pietro Cremona). Олтарната картина със Св. Максим от Риес (патрон на Алие) е от средата на 18 век и е дело на Джовани Кларет (Giovanni Claret), а разпятието от слонова кост е дело на Джакомо Маркино (Giacomo Marchino). В параклиса има и ценно копие на Плащаницата от поклонението през 1822 г., когато започва и царуването на Карл Феликс I Савойски.[16] Там са кръщавани малките херцози и херцогини;
  • Жълта зала (Sala Gialla) – дълъг коридор, предназначен за излагане на картини и скулптури, подобно на другата подобна галерия: Зелената; със строг вид и с множество бюстове и картини от едно време; достъпът до нея е бил позволен само на мъже;
  • Зелена галерия (Galleria Verde) от 1830 г., със запазени от едно време завеси и с колекции от порцелан и от алабастър; картините в нея са на италиански творци по поръчка от около 1855 г. на Елизабет Саксонска – съпруга на херцог Томас Савойски-Генуа след смъртта на Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.[14]
  • Музикална зала (Sala della Musica). Там се намира бюстът на принцеса Виктория Савойска-Соасон от полихромен восък, изработен от Франческо (Francesco Orco) в перфектен стил от 18 век.[17] Тя никога не е живяла там, но казват, че призракът ѝ витае в замъка в безлунните нощи.[10][12]
  • Чакалня (Sala d'Attesa)
  • Зала на щукатурите (Sala degli Stucchi)
  • Синя зала (Sala Bleu)
  • Спалня на кралицата (Camera da letto della Regina), спалня на кралица Маргарита Савойска
  • Тоалетна зала на кралицата (Sala di Toeletta della Regina)
  • Малка болница (Ospedaletto), военна болница от Първата световна война
  • Апартамент на краля, познат и като Апартамент на завеждащия Дирекция „Културно наследство“ Джино Киеричи (Appartamento del Re, Appartamento del Sopr. Chierici)
  • Галерия на трибуните (Galleria delle tribune) със 72 портрета на рицари от Върховния орден на Пресветото Благовещение, поръчани от кралица Мария Кристина Бурнон-Неаполитанска между 1845 и 1847 г.[11] По-голямата част от тях са произведения на художника от Асти Микеланджело Питаторе (Michelangelo Pittatore) и на художниците Фриджолини, Малнате и Пратези (Frigiolini, Malnate e Pratesi) (по 6 платна всеки);
  • Ориенталска зала (Sala Orientale) или Китайска зала (Sala Cinese), съдържаща колекцията на херцога на Генуа Томас Савойски-Генуа (1854 – 1931), племенник на крал Виктор Емануил II, който по време на пътуванията си в Далечния Изток купува или получава като подарък (напр. от императора на Япония и крал на Сиам Рама V) повечето от артефактите от Китай, Япония, Сиам и китайски порцелан с тайландски поръчители. Тук влизат златна статуя на Буда, японска броня от периода Едо (1603 – 1867), принадлежала на воини от висок ранг, тайландски порцелан, японска рикша, японски рисунки и др.[18] Изложена е и количката за разходка на малкия Виктор Емануил II.[10]

Парк и градина

Градина на Замъка на Алие
Екседра на фонтана (18 век) в парка на Херцогския замък на Алие

Паркът е в резултат на две различни фази. Първата е през 18 век, когато по проект на братята Иняцио и Филипо Колино (Ignazio e Filippo Collino) се изгражда Екседрата на фонтана със скулптурни фигури, изобразяващи потока Орко, потока Малоне и река Дора Балтеа. Втората фаза е през 19 век и се характеризира с „английска“ адаптация на парка,[5] когато той се разширява с около 30 хектара и е пресечен от 7 км алеи и пътеки, пълни с вековни дървета и растения. Изграждат се голямото езеро с острови и малкото езеро. Проектът се приписва на Мишел Бенар (Michel Benard) за 18 век и на Ксавиер Куртен (Xavier Kurten) за 19 век (1830 – 1840).[9]
Градината от своя страна запазва италианската си структура от 17 век.

Около замъка има селски сгради от 17 и 18 век като: мелница (Il Mulino), ферми Вале (cascine Valle), място за пране (la lavanderia), Алеята или ла Мандрия (l'Allea o La Mandria).

Галерия

Вижте също

Източници

Библиография

  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Alla scoperta delle serre, Celid 1994
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Alla scoperta dell'appartamento del re, Celid 1995
  • ((it)) D. Biancolini e E. Gavrieli (a cura di), Il castello di Agliè: gli appartamenti e le collezioni, Celid 2001
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il Castello di Agliè. La Galleria alle Tribune, Celid 2007
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Ediz. illustrata, Allemandi 2008
  • ((it)) Filippo San Martino di Agliè, La prigione di Fillindo il Costante (1643), Centro Studi Piemontesi 2005
  • ((it)) Giusi Audiberti, Il fiore del lino. Filippo San Martino d'Aglié fra storia e romanzo, Neos Edizioni 2008
  • ((it)) Maurizio Minola, Residenze minori di Casa Savoia, Sant'Ambrogio di Torino, Susalibri, 2012, ISBN 978-88-88916-90-3.

Бележки

  1. Piedmont's world heritage sites // Piemonte Beni Culturali. Архивиран от оригинала на 2020-06-22. Посетен на 30.5.2020. (на английски)
  2. La Bella e la Bestia riporta il castello di Agliè in prima Tv // Quotidiano del Canavese. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  3. Maria Josè, l’ultima regina // Enciclopedia del cinema in Piemonte. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  4. а б Il Castello Ducale di Aglié, sette secoli di storia e di bellezza // Guida Torino. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  5. а б в г д Castello Ducale di Agliè // Comune di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  6. Minola, Maurizio. Residenze minori di Casa Savoia. Susalibri, 2012. с. 7. (на италиански)
  7. Agliè Storia // Pro Loco di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  8. а б в г д е Castello di Aglié // Polo museale del Piemonte, Beni culturali. Архивиран от оригинала на 2020-02-22. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  9. а б в г д е Storia // Comune di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  10. а б в г д е Aimone, Annamaria. Scopri il tuo museo // 2014. Архивиран от оригинала на 2019-12-03. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  11. а б в Lucia Dematteis, Lorenzo Oberto e Sabina Stefanovici. Il Castello di Agliè // Посетен на 26.12.2019. (на италиански)[неработеща препратка]
  12. а б Minola, Maurizio. Residenze minori di Casa Savoia. 2014. с. 8. (на италиански)
  13. Castello Ducale di Agliè // Abbonamento Musei.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  14. а б в г El Castel d'Ajè // Blog Posto riservato. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  15. Biblioteca del Castello di Agliè // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  16. Castello di Agliè – Cappella di San Massimo // Città e Cattedrali.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  17. Valentina Santhia. Castello di Agliè // Visitar gustando. Архивиран от оригинала на 2019-12-26. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  18. Paolo Barosso. Un po’ di Oriente in Piemonte: dal castello di Agliè i tesori esotici del duca in mostra a Torino // 16.3.2018. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)

Външни препратки

  • ((en)) Информация за Савойските кралски резиденции на уеб страницата на UNESCO World Heritage List
  • ((it)) Снимки на замъка на уеб страница Camperviaggaire insieme.it
  • Видео на Paolo Slavazza с интериора на замъка в Youtube
  • Видео за замъка на Albyphoto – Urbex Italia в Youtube

Read other articles:

Halaman ini berisi artikel tentang mantan Menteri Sumber Daya Air Bangladesh. Untuk Menteri Pertanian Bangladesh saat ini, lihat Abdur Razzak (politikus). Untuk orang lain dengan nama yang sama, lihat Abdur Razzaq (disambiguasi). Abdur Razzaqআব্দুর রাজ্জাকMenteri Sumber Daya AirMasa jabatan23 Juni 1996 – 15 Juli 2001PendahuluMajid-ul-HaqPenggantiL. K. SiddiqiAnggota Parlemendapil Shariatpur-3Masa jabatan7 April 1973 – 6 November 1975Masa jabatan...

 

1967 British film directed by Ken Loach For the novel, see Poor Cow (novel). Poor CowDVD cover for Poor CowDirected byKen LoachScreenplay byNell DunnKen LoachBased onPoor Cow (novel)by Nell DunnProduced byJoseph JanniEdward JosephexecutiveNat CohenStarringTerence StampCarol WhiteJohn BindonQueenie WattsKate WilliamsBilly MurrayCinematographyBrian ProbynEdited byRoy WattsMusic byDonovanProductioncompanyVic Films ProductionsDistributed byAnglo-AmalgamatedRelease date 5 December 1967&#...

 

Cet article est une ébauche concernant une compétition de football et l’Afrique. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Coupe d'Afrique-Équatoriale française Généralités Sport Football Création 1958 Disparition 1959 Organisateur(s) Ligue d’AEF de Football Éditions 1 Catégorie Continental Périodicité Annuelle Nations Afrique-Équatoriale française Palmarès Vainqueur Diables Noirs de Braz...

  Zújarثُخار (بالإسبانية: Zújar)‏[1]    ثوخار موقع ثُخار في مقاطعة غرناطة (إسبانيا) تقسيم إداري البلد  إسبانيا[2] المنطقة أندلوسيا المسؤولون المقاطعة غرناطة خصائص جغرافية إحداثيات 37°32′29″N 2°50′30″W / 37.541388888889°N 2.8416666666667°W / 37.541388888889; -2.8416666666667  [3]

 

محتوى هذه المقالة بحاجة للتحديث. فضلًا، ساعد بتحديثه ليعكس الأحداث الأخيرة وليشمل المعلومات الموثوقة المتاحة حديثاً. (مايو 2018) المجد العلمية   معلومات عامة النوع قناة علمية البلد  السعودية اللغة العربية المقر الرسمي القاهرة ،  مصر الموقع الرسمي الموقع الرسمي  عب...

 

Опис склад ФК «Брешія» в сезоні 1966/67 Джерело італомовна вікіпедія Час створення сезон 1966/67 Автор зображення невідомий Ліцензія Pubblico dominio Це зображення було створене в Італії і зараз належить у цій країні до суспільного надбання у зв’язку з закінченням терміну дії авторсь

п о р Міністерства Нідерландів Загальних справ Внутрішніх справ і королівських відносин Закордонних справ Фінансів Юстиції та безпеки Економіки та клімату Оборони Охорони здоров'я, добробуту та спорту Соціальних справ і зайнятості Освіти, культури і науки Інфраструкт...

 

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Maret 2023. Orang San MarinoSammarinesiBendera nasional San MarinoJumlah populasica. 47.000 Di San Marino: 33.562[1]Di luar negeri: ca. 13.000[2]Daerah dengan populasi signifikan San Marino33.562 Italia6.584[3] Amer...

 

34 Munros outside of Scotland FurthCaher, MacGillycuddy's Reeks, Ireland, is the only Furth to have a prominence below 30 m (98 ft)[a]Highest pointElevationover 3,000 ft (914 m)Prominenceno requirement[a]GeographyLocation 34 British Isles: 15 Wales 13 Ireland 6 England This is a list of Furth mountains in Britain and Ireland by height. Furths are defined as mountains that meet the classification criteria to be a Scottish Munro, including being over 3,0...

City in Alabama, United States Opelika redirects here. For the unincorporated community in Texas, see Opelika, Texas. City in Alabama, United StatesOpelika, AlabamaCityDowntown OpelikaMotto: Rich in Heritage With a Vision for the FutureLocation of Opelika in Lee County, AlabamaCoordinates: 32°38′43″N 85°22′42″W / 32.64528°N 85.37833°W / 32.64528; -85.37833[1]CountryUnited StatesStateAlabamaCountyLeeGovernment • MayorGary Fuller (R)A...

 

У Вікіпедії є статті про інші вулиці з такою назвою: Вулиця Виговського. Вулиця ВиговськогоЛьвів Місцевість Сигнівка, СкнилівокРайон ЗалізничнийНазва на честь гетьмана Івана ВиговськогоКолишні назви Пуста, Терешковоїпольського періоду (польською) Pustaрадянського пері...

 

This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article is an orphan, as no other articles link to it. Please introduce links to this page from related articles; try the Find link tool for suggestions. (April 2021) This biography of a living person needs additional citations for verification. Please help by adding reliable sources. Contentious material about living persons that is un...

This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Beer in Brazil – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (February 2014) (Learn how and when to remove this template message) AmBev truck Brazil is the world's third largest beer market with total volume at 139 million hectoliters, and per capita consumptio...

 

American actor For other people named Christopher Knight, see Christopher Knight (disambiguation). Christopher KnightKnight in October 2010BornChristopher Anton Knight (1957-11-07) November 7, 1957 (age 66)New York City, U.S.[1]OccupationsActorbusinessmanYears active1967–presentKnown forPeter Brady in The Brady BunchThe Brady KidsA Very Brady ChristmasThe BradysSpouses Julie Schulman ​ ​(m. 1989; div. 1992)​ Toni Erickso...

 

Omarion discographyOmarion in 2007Studio albums5Compilation albums2Music videos27EPs4Singles30Mixtapes1 American singer Omarion has released five studio albums, three collaborative albums, two extended plays (EPs), one mixtape and thirty singles (including eleven as a featured artist). Albums Studio albums List of studio albums, with selected chart positions, sales figures and certifications Title Album details Peak chart positions Sales Certifications US [1] US R&B [2] AU...

Peninsula in Europe For other uses, see Crimea (disambiguation). Crimean Peninsula Top: Map of the Crimean Peninsula Bottom: Flag of Crimea[a]GeographyLocationUkraineCoordinates45°18′N 34°24′E / 45.3°N 34.4°E / 45.3; 34.4Adjacent toBlack SeaSea of AzovArea27,000 km2 (10,000 sq mi)Highest elevation1,545 m (5069 ft)Highest pointRoman-KoshStatusInternationally recognized as Ukrainian territory occupied by Russian Federati...

 

Species of bird Black-faced firefinch Conservation status Least Concern (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Domain: Eukaryota Kingdom: Animalia Phylum: Chordata Class: Aves Order: Passeriformes Family: Estrildidae Genus: Lagonosticta Species: L. larvata Binomial name Lagonosticta larvata(Rüppell, 1840) The black-faced firefinch (Lagonosticta larvata) is a common species of estrildid finch found in Africa. It has an estimated global extent of occurrence of 2,100,000 ...

 

Massacro di ĆuškastrageData14 maggio 1999 LuogoĆuška, vicino Peć, Kosovo (allora parte di Serbia e Montenegro) Stato Serbia e Montenegro Coordinate42°39′25.92″N 20°20′20.04″E / 42.6572°N 20.3389°E42.6572; 20.3389Coordinate: 42°39′25.92″N 20°20′20.04″E / 42.6572°N 20.3389°E42.6572; 20.3389 Obiettivocivili albanesi del Kosovo ResponsabiliForze di sicurezza serbe, Esercito jugoslavo, Šakali (paramilitari), Difesa territoriale e r...

Map of the West Midlands This is a list of disused railway stations within the county of West Midlands, a metropolitan county in central England which includes the cities of Birmingham, Coventry and Wolverhampton. It includes all railway stations in the West Midlands that no longer currently have regular timetabled train services. Railway stations Station Modern local authority Opened Closed Notes Albion[1] Sandwell 1853 1960 Arley Wyre Forest 1862 1963 Now preserved as part of the S...

 

В Википедии есть статьи о других людях с фамилией Уокер. Кемба Уокерангл. Kemba Walker Монако — № 15 Позиция разыгрывающий защитник Прозвища Cardiac Рост 183 см Вес 83 кг Гражданство  США Дата рождения 8 мая 1990(1990-05-08) (33 года) Место рождения Бронкс, Нью-Йорк, США Школа Райс (Га...

 

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!