Апанаж

Апанажи на френската монархия при Шарл VI (упр. 1380 - 1422)

Апанаж (с етимология от латински (ad panem /да даде хляб/ или apanagium) и френски (apanage)^[1] е голямо поземлено владение в средновековните монархии, представляващо обширна територия, отдавана за издръжка на лица от владетелския двор.

Апанажната система е широко разпространена в Европа през Средновековието. Особено често се практикува във Франция и на територията на днешна Германия. Апанажни владения се срещат и във Византия и средновековна България след 12 век^[2].

Тъй като обикновено за най-големия син на владетеля е запазено правото да наследи върховната власт в държавата, то по-младите синове и в някои случаи дъщерите са обезпечавани при определени условия с поземлени владения, с което се парират техните претенции за короната и бъдещи опити за бунт като същевременно по този начин се запазва целостта на държавата.^[3]

Източници

1. Henricus Aaron-Spittler, De successione in apanagium, Tubingue, 1773
2. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.
3. Comte Philippe-Antoine Merlin, Apanage, dans Répertoire universel et raisonnée de jurisprudence, chez Garnery, Paris, 1812, tome 1, A - B, p. 261

Вижте също

• Примогенитура