Архитектурният стил може да се определи като съвкупност от основни черти и признаци на архитектурата от определено време и място, проявяващи се в особеностите на функционалните, конструктивните и художествените ѝ страни (предназначение на сградата, строителни материали и конструкция, прийоми в архитектурната композиция). Понятието архитектурен стил влиза в по-общото понятие стил като художествен мироглед, обхващащ всички страни на изкуството и културата на обществото в определен момент от социалното и икономическото му развитие, като съвкупност от главните идейно-художествени особености на творчеството на един творец.
Развитието на архитектурните стилове зависи от климатични, технически, религиозни и културни фактори.
Макар че развитието на архитектурата зависи пряко от историческия период, невинаги стиловете се сменят последователно, като може да има и едновременно съществуване на стилове като алтернативи един на друг (например, барок и класицизъм, модернизъм и еклектика, функционализъм, конструктивизъм и ар-деко)[1].
Архитектурният стил като описателно средство е част от научния метод на история на архитектурата, доколкото позволява да се проследи глобалната посока на развитие на архитектурната мисъл. Прието е да се отделят следните архитектурните стилове с глобално значение:
Източници
- ↑ Давидич Т. Ф. Стиль как язык архитектуры. Харьков. Изд-во Гуманитарный центр. 2010. стр. 336. ISBN 978-966-8324-70-3
Нормативен контрол | |
|---|
|
